![Том 5 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/2/tom-5-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ужасните междуособни рани,
които братски меч е изорал:
и тъй като сме твърдо убедени,
че само орлокрилата надменност
на вашите честолюбиви мисли
и грозната съперническа злоба
са ви подтикнали да нарушите
съня на кроткия, спокойно дишащ
във люлката на нашата страна
прекрасен мир, така че той, уплашен
от тътена на бойни барабани,
от злия рев на медните тръби,
от оглушителния звън на брони,
побягнал, току-виж, и ни оставил
да газим до колене в братска кръв —
заради всичко туй ний двама вас
прогонваме от своите земи.
Под страх от смърт, теб, племеннико Херфорд,
осъждаме, додето не родят
нивята наши десет златни жътви,
да скиташ по чужбина, без да стъпиш
в пределите на нашата държава.
БОЛИНБРУК
Да бъде тъй! В изгнанието мое
ще ме теши, че слънцето едно е
и че лъчът му, който топли вас,
и мен ще грее, гдето да съм аз!
РИЧАРД
За тебе, Норфък, жребий по-суров
отсъдихме, макар и с неохота:
със часове и дни не се измерва
безсрочността на страшния ти срок:
присъдата изгнание навеки
под страх от смърт изричаме за теб.
МОУБРИ
Присъда твърде тежка, господарю,
която не съм чакал от устата
на ваша милост! По-добра награда —
не раната жестока на това
да ме прокудите без дом и стряха —
заслужил съм от вашата десница!
Ще трябва да забравя своя роден
английски говор, който уча вече
четирдесет години, и за мен
езикът във устата ми ще бъде
виола, за която няма лък,
безструнна арфа, сладък инструмент,
заключен във калъф или попаднал
в ръцете на неук и неумеещ
от него да изтръгне нежен звук.
Зад зъбите и устните ми вие
езика ми затваряте, кралю,
като престъпник зад решетка двойна
и давате му за пазач жесток
невежеството чуждо. Вече стар съм
след дойка първи думи да повтарям,
в училище тепърва да постъпвам —
а по е лош от смърт чрез остър меч
живот с език, лишен от родна реч!
РИЧАРД
Напразна твойта трогваща молба е —
присъдата ни връщане не знае.
МОУБРИ
Тогаз, оставил светъл роден бряг,
потъвам в сенките на вечен мрак!
Тръгва да излиза.
РИЧАРД
Върни се тук! Преди да тръгнеш, трябва
един обет да вземеш за из път!…
Ръцете си, изгнаници, сложете
на кралския ни меч и дайте клетва
във своя дълг към Бога — тъй като
към нас дългът ви е изгнан със вас, —
че няма във изгнание ръка
да си подавате за мир и дружба,
че няма да си виждате лицата,
ни пишете, ни дирите възможност
да усмирите смръщената буря
на досегашната ви неприязън,
сами или със други да кроите
враждебни сговори против властта ни,
народа ни и нашата държава!
БОЛИНБРУК
Заклевам се!
МОУБРИ
Аз също!
БОЛИНБРУК
Чуй ме, Норфък!
Съветвам те, макар твой враг — защото
ако не беше ни попречил кралят,
душата на единия от нас
летяла би във въздуха сега,
прокудена от тленната му плът,
тъй както тази съща плът сега е
прокудена от родния си край —
признай измяната си! Път те чака.
Хвърли от своя гръб, преди да тръгнеш,
товара на виновната си съвест!
МОУБРИ
Не, Болинбрук, ако съм аз изменник,
да бъде името ми заличено
от книгата на живите и, както
оттука съм прокуден, тъй да бъда