Том 5 (Исторически драми) [bg]

ЙОРК

И докога дългът ми ще ме кара

да нося на неправдите товара?

Погуби Глостър и прокуди Херфорд,

обиди Гонт и ощети безброй

английски граждани, осуети

женитбата на бедния ни Хари,

мен хвърли във немилост — и туй всичко

не ме накара ни веднъж във гняв

да свъся вежди, ни веднъж да смръщя

пред теб лице, могъщи господарю!

Най-малкият съм аз от синовете

на славния ни Едуард, а баща ти

бе негов първенец и уелски принц:

не помня, в бой, по-гневен, страшен лъв,

не помня, в мир, по-нежен, кротък агнец

от този млад, чудесен благородник!

Лика му имаш — точно тъй баща ти

изглеждаше на твоите години,

но той чумереше се на вразите,

а не на свойте; в битка бе спечелил,

каквото харчеше, а не хабеше

спечеленото в битки от баща му;

ръката му, от кръв роднинска чиста,

бе в кръв от враговете на рода му.

О, Ричарде, граф Йорк е твърде много

замаян от скръбта си, инак той

едва ли би сравнявал тебе с него!