Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
защото всеки ден пропуснат носи
за него полза, а за нас вреда.
РИЧАРД
Ще поведем войската ние лично
и тъй като разкошният ни двор
и кралската ни щедрост са донейде
пооблекчили нашата хазна,
ще трябва свойто кралство да дадем
в изполица, та с дохода от него
да срещнем нуждите на таз война;
а ако туй не стигне, ще дадем
на своите наместници права
чрез полици на бяло да облагат
заможните в страната с тежки суми,
които ще ни пращат там, защото
ще тръгнем за Ирландия веднага.
Влиза Буши.
Какво ни носиш, Буши?
БУШИ
Господарю,
Джон Гонт е пратил да ви съобщят,
че неочаквано е заболял
и много иска да говори с вас.
РИЧАРД
Къде е на легло?
БУШИ
Във Илихауз.
РИЧАРД
Дано успее лекарят му някак
да го натика в гроба час по-скоро!
Сандъците му тежки ще помогнат
да облекчим паричните си нужди.
И тъй на път! Дай Боже, да успеем,
макар и бързали, да закъснеем!
ВСИЧКИ
Амин!
Излизат.
Второ действие
Първа сцена
Лондон. Илихауз.
Влизат Джон Гонт — болен, Йорк, Нортъмбърланд и Слуги.
ГОНТ
Дали ще дойде кралят, та да мога
с последния си дъх добър съвет
да дам на своеволната му младост?
ЙОРК
Недей прахосва сили — все едно,
съветите не стигат до слуха му.
ГОНТ
Езикът на умиращите можел
като добрата музика да кара
човеците да слушат, тъй съм чувал:
броени думи никой не хаби;
с труд шепнени, в тях правдата тръби
и нашето ухо е по-открито
към който чувства, че е близък краят,
отколкото към младите, които
за своя полза често ни ласкаят;
по-ярко помним него — вече странник —
и туй, което казва той, защото
е сетен звук на флейта, лъч на заник,
последен сладък вкус от пиршеството.
Крал Ричард приживе не ме изслуша,
дано слуха му — гаснейки — отпуша!
ЙОРК
Не, той задръстен е със комплименти —
а пък пред тях и мъдрият е слаб, —
с любовни песни, чийто вреден звук
е винаги подмамвал младостта,
със слухове за италиански моди,
подир които нашата страна,
задъхана, търчи, откак се помни,
в маймунско подражание! Кажи ми,
нима се е родила нейде новост —
макар безвкусна, колкото си щеш! —
която, пусната от услужливци,
да не бръмчи в ушите му след миг?
Разумните напътствия не влизат
в ума му, гдето властвува капризът,
и ти за него не хаби слова —
не ти достига дъх и без това!
ГОНТ
Издъхвайки, усещам, че смъртта
ми вдъхва дарбата на предсказател:
младежкото му буйство ще е кратко,
защото буен огън бързо свършва,
дъждецът трае, а пороят спира,
тоз, който гони коня, капва скоро,
и чаплата Суетност много бързо,
изяла всичко, себе си разкъсва56.
Тоз кралски трон, тоз остров скиптроносец,
таз горда твърд, туй жилище на Марса,
тоз земен рай, таз крепост, във която
природата сама ни е укрила
от мор и от войни, тоз свят отделен,
родина на добра порода хора,
тоз ценен камък в сребърния пръстен
на океана, който го предпазва
като защитен вал и ров на крепост
от завистта на другите страни,
тоз край благословен, таз честна пръст,
56
„… чаплата… себе си разкъсва“ — морската чапла (cormorant) била по Шекспирово време символ на лакомията и такова поверие съществувало за нея.