Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Бътлър заби пръсти в земята и се издърпа през тунела. Този определен тунел, Сламчо му бе казал, беше една от многото нелегални задни врати, които джуджетата бяха прояли, за да влязат в шахтите на Нисшите Елементи. Самият Сламчо беше изкопал този преди близо триста години, защото трябваше да се промъкне за партито за рождения ден на братовчед си. Докато се издърпваше, Бътлър се опита да не мисли за рециклиращия процес на джуджето.

След няколко метра тунелът се разшири в стая с формата на електрическа крушка. Сламчо му бе обяснил това също. Стените бяха обвити от плюнка, която се беше втвърдила от продължителния контакт с въздуха и също блестеше. Невероятно. Пиещи пори, живи косми, а сега и светеща слюнка. Какво следва? Експлодираща слуз? Не би бил изненадан. Кой знае какви трикове криеха джуджетата в ръкавите си. Или на други места.

Бътлър отмести с ритник една купчина заешки кости, останки от нечия отминала закуска, и седна да чака.

Той погледна към светещия си часовник Омега. Беше оставил Сламчо в Тара преди почти тридесет минути; малкият човек вече трябваше да е тук. Телохранителят би се разходил из стаята, но там едва имаше място да стои прав, камо ли да се разхожда. Телохранителят кръстоса крака и се приготви за дрямка, за да събере малко сила. Не беше спал от атаката на ракетата в Мюнхен насам, а вече не беше толкова млад, колкото преди. Сърдечният ритъм и дишането му се забавиха, докато гърдите му едва се повдигаха.

След осем минути малката стая започна яростно да се тресе. Парчета чуплива плюнка се отрониха от стената и затрепкаха по пода. Земята под краката му светна в червено и поток от насекоми и червеи изтече от тъмните кътчета. Бътлър застана от едната страна и спокойно се сви. След секунди цилиндрично парче земя се отдели чисто от пода и остави димяща дупка.

Гласът на Сламчо се процеди през дупката, носен от вълните на усилвателната система на откраднатата совалка.

— Да вървим, Кално създание. Размърдай се. Имаме да спасяваме хора, а полицията ме е хванала за опашката.

Опашката на Сламчо Челюстокопач, помисли си Бътлър, потръпвайки, не е много приятно място.

Въпреки това телохранителят се спусна през дупката право в отворения люк на покрива на носещата се полицейска совалка. Полицейските совалки бяха тесни дори за феите, но Бътлър дори не можеше да стои изправен в стол, ако въобще имаше достатъчно голям стол за него. Трябваше да се задоволи с коленичене зад пилотската седалка.

— Готово ли е всичко? — попита той.

Сламчо махна един бръмбар от рамото на Бътлър и го пъхна в брадата си, където злощастното насекомо веднага бе обгърнато от косми.

— За по-късно — обясни той. — Освен ако не го искаш ти?

Бътлър се усмихна с усилие.