Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Трябва да предадеш съобщение на Вихрогон. Кажи му какво съм казал за Опал. — Сламчо покри с ръка устата си, за да заблуди тези, които четяха по устните, които може да изгледат записа. — И искам полицейската совалка. Знам къде е паркирана. Трябва ми само стартовия чип и кода за запалването.

— Какво? Абсурдно. Ще отида в затвора.

Сламчо разтърси глава.

— Не, не. Без звук всичко, което цялото Централно полицейско управление ще види, е друго гениално бягство на Сламчо Челюстокопач. Нокаутирам те, крада ти чипа и си прокопавам път навън през тръбата зад този воден диспенсер.

Чикчирик се намръщи.

— Върни се на частта, в която ме нокаутираш.

Сламчо удари по масата с длан.

— Слушай, Пустодрън, в момента Зеленика се намира в смъртна опасност. Може вече да е мъртва.

— Това чух и аз — възрази Чикчирик.

— Е, със сигурност ще умре, ако не сляза долу веднага.

— Защо просто не докладвам?

Сламчо въздъхна драматично.

— Защото, слабоумнико, по времето, когато целият екип по Изтеглянето на Централното управление пристигне, ще е твърде късно. Знаеш правилата: никой офицер от Полицията на Нисшите елементи не може да действа въз основа на сведения, получени от осъден престъпник, освен ако информацията не е потвърдена от друг източник.

— Никой не обръща внимание на това правило и да ме наричаш слабоумник не помага особено.

Сламчо се изправи на крака.

— Ти си елф, за бога. Предполага се, че трябва да се водиш по онзи древен рицарски код. Жената ти спаси живота, а сега нейният е в опасност. Ти като елф си задължен с чест да направиш, каквото трябва.

Чикчирик задържа погледа на Сламчо.

— Вярно ли е всичко това? Кажи ми, Сламчо, защото това ще има отзвук. Това не е някакъв малък обир на бижута.

— Вярно е — каза Сламчо. — Имаш думата ми.

Чикчирик почти се засмя.

— О, страхотно. Думата на Сламчо Челюстокопач. Вярвам ти. — Той си пое дъх дълбоко няколко пъти и затвори очи. — Чипът е в джоба ми. Кодът е написан на таблото. Опитай да не чупиш нищо.

— Не се тревожи, аз съм отличен шофьор.

Чикчирик трепна в очакване.

— Нямам предвид совалката, глупако. Говоря за лицето ми. Дамите ме харесват такъв, какъвто съм сега.

Сламчо приготви един загрубял юмрук.

— Е, не бих искал да разочаровам дамите — каза той и свали Чикчирик Пустодрън от стола.

Сламчо майсторски прерови джобовете на Чикчирик. Елфът не беше точно в безсъзнание, но се преструваше.

Мъдър ход. След секунди Сламчо измъкна стартовия чип и го натъпка в брадата си. Няколко косъма се увиха здраво около чипа, оформяйки водоустойчива какавида. Той освободи Путодрън от „Неутриното“ му, въпреки че това не беше част от сделката. С два прескока Сламчо прекоси стаята и пъхна стол под дръжката на вратата. Това трябва да ми спести няколко секунди, помисли си той. Той уви едната си ръка около водния диспенсер, докато с другата едновременно с това откопчаваше капака на панталоните си. Бързината беше жизненоважна, защото, който и да беше гледал интервюто през огледалното стъкло, вече тропаше на вратата. Сламчо видя как една черна точка се появи на вратата; опитваха се да прогорят пътя си навътре.