Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Единадесетте чудеса, Храмът на Артемида, светът на Нисшите елементи

Зеленика и Артемис се сгушиха заедно на малкия остров от гниещи тела и зачакаха троловете да довършат моста си. Сега създанията бяха обезумели и хвърляха камък след камък в плитката вода. Някои дори се осмеляваха да топнат пръст в потока, но бързо го дръпваха обратно с ужасяващ вой.

Зеленика избърса вода от очите си.

— Добре — каза тя. — Имам план. Аз оставам тук и се бия с тях. Ти се връщаш в реката.

Артемис поклати глава отсечено.

— Оценявам го. Но не. Би било самоубийство и за двама ни. Троловете ще те разкъсат за секунда и просто ще изчакат течението да ме отнесе обратно тук. Трябва да има друг начин.

Зеленика замери най-близкото създание с череп на трол. Животното го хвана ловко с ноктите си и го смачка на парчета.

— Слушам, Артемис.

Артемис разтри челото с кокалчетата на пръстите си, опитвайки се да разтрогне блокадата на спомените си.

— Ако можех да си спомня… тогава може би…

— Нищо ли не помниш?

— Изображения. Нещо. Нищо съгласувано. Просто кошмарни картини. Всичко може да е халюцинация. Това е най-вероятното обяснение. Може би просто трябва да се отпусна и да изчакам, докато се събудя.

— Погледни го като предизвикателство. Ако това беше ролева игра, как би могъл героят да избяга?

— Ако това беше военна игра, щеше да ми е от нужда да знам слабостите на противника. Водата е една…

— И светлина — отсече Зеленика. — Троловете мразят светлината. Прогаря ретините им.

В момента троловете внимателно стъпваха по камъните на импровизирания си мост и го изпробваха. Миризмата от немитата им козина и зловонният им дъх се носеше към малкия остров.

— Светлина — повтори Артемис. — Затова им харесва тук. Няма почти никаква светлина.

— Да. Продълговатите лампи светят на аварийни крушки, а изкуственото слънце е на минимум.

Артемис погледна нагоре. Холограмни облаци се носеха в имитацията на небе и точно в центъра, поставено драматично точно над покрива на храма, имаше кристално слънце с едва искрица сила в корема.

Идея разцъфна в ума му.

— Има скеле в близкия ъгъл на храма. Ако можем да се покатерим и да стигнем до слънцето, ще можеш ли да го запалиш с батериите от белезниците ни?

Зеленика се намръщи.

— Да, предполагам. Но как ще минем покрай троловете?

Артемис взе водоустойчивия аквапод, на който Опал пускаше съобщението си.

— Ще ги разсеем с малко телевизия.

Зеленика се разрови в екранния контрол на аквапода, докато не откри настройката за яркостта. Тя увеличи яркостта до максимум. Изображението на Опал избеля от лъч ослепителна светлина.

— Побързай — посъветва я Артемис и дръпна ръкава на Зеленика.

Първият трол беше на половината на моста, следван от група, която едва-едва се крепеше. Най-косматото конга влакче на света.