Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Сламчо се спусна на земята с повече грация, отколкото тялото му предполагаше, че е възможно, и се промъкна до полицейската совалка. Совалката висеше с носа нагоре над вертикален снабдителен тунел. Сламчо се промъкна вътре, отваряйки пътническия вход с чипа на Чикчирик Пустодрън. Управлението беше сложно, но Сламчо имаше теория за карането на превозни средства: игнорирай всичко, освен волана и педалите и ще бъдеш добре. Дотук в кариерата си той бе обирал над петдесет типа транспорт и теорията му не го беше разочаровала.

Джуджето пъхна чипа в гълтача, без да направи проверка на системите, както го съветваше компютърът в този момент, и натисна бутона за освобождаване. Осемтонната совалка се стовари като камък в шахтата, въртейки се като фигурист. Гравитацията на земята я пое и я завъртя към земното ядро.

Сламчо натисна педала на тягата достатъчно, за да спре да пада.

Радиото на таблото започна да му говори:

— Ти в совалката. По-добре се върни веднага. Не се шегувам! След двадесет секунди собственоръчно ще натисна бутона за самоунищожение.

Сламчо изплю малко слюнка върху говорителя и заглуши дразнещия звук. Направи гаргара с още малко слюнка в гърлото си и я остави в кутията с електрическата верига под радиото. Жиците проблеснаха и изпращяха. Дотук със самоунищожението.

Ръчките бяха малко по-тежки, отколкото Сламчо бе свикнал. Въпреки това той успя да укроти машината, след като я остърга няколко пъти в стената на шахтата. Ако ПНЕ се захванеха да поправят совалката, щеше да се наложи да сложат нов слой боя и може би нов десен калник.

Лъч цвъртяща лазерна енергия премина през страничния отвор.

Това беше предупредителният им изстрел. Един през дъгите, преди да въведат крайната цел в компютъра. Сламчо събу ботушите си, уви пръстите си с двойни стави около педалите и прелетя през шахтата към мястото на срещата.