![Измамата на Опал [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/7/izmamata-na-opal-bg-lp-download.jpg)
Измамата на Опал [bg] [ЛП]
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #4
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Марти Бенева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Измамата на Опал [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Сламчо познаваше добре оформлението на летището. Веднъж беше измъкнал братовчед си Северняк от полицейски арест тук, когато ПНЕ го бяха арестували с обвинение за индустриално замърсяване. Една жила от глина преминаваше право към летището и ако знаеш къде да търсиш, ще намериш парче метална обвивка, която се беше износила от годините си на излагане на ирландската влага. Но в този определен случай, Сламчо не искаше да избегне ПНЕ, а точно обратното.
Сламчо излезе в холограмния храст, който скриваше сервизния вход на летището. Той излезе от тунела си, изтърси пръстта от задния си край, отърва се от газовете малко по-шумно от необходимото и зачака.
Пет секунди по-късно входният шлюз се плъзна и четири ръце се протегнаха, сграбчиха Сламчо и го дръпнаха във вътрешността на летището. Сламчо не се съпротиви, като се остави да го влачат по тъмен коридор към стая за разпити. Беше сложен в неудобен стол, окован и оставен сам да се задушава от тревога.
Сламчо нямаше време да се тревожи. Всяка секунда, която прекарваше тук, събирайки насекоми от брадата си, беше секунда, през която Артемис и Зеленика трябваше да бягат от тролове.
Джуджето се изправи и удари с длани огледалното стъкло, поставено на стената в стаята за разпити.
— Чикчирик Пустодрън! — извика той. — Знам, че ме наблюдаваш. Трябва да поговорим. Става въпрос за Бодлива Зеленика.
Сламчо продължи да блъска по стъклото, докато вратата не се отвори и Чикчирик Пустодрън не влезе в стаята. Чикчирик беше феята на ПНЕ на повърхността. Чикчирик беше първият ранен от бунта Буа Кел година по-рано и ако не беше Бодлива Зеленика, щеше да бъде и първата жертва. Както се оказа, получи медал от Комитета, няколко първокласни интервюта по кабелната телевизия и добре платена работа на повърхността на П1.
Чикчирик влезе подозрителен, елфските му крила бяха сгънати зад него. Кобурът на неговото „Неутрино“ беше отворен.
— Сламчо Челюстокопач, нали? Предаваш ли се?
Сламчо изсумтя.
— А ти как мислиш? Минавам през толкова усилия, за да се измъквам, само за да се предам на някакъв елф? Не мисля така, куц мозък.
Чикчирик настръхна, крилата му запърхаха зад него.
— Хей, слушай, джудже. Не си в позиция да си правиш шегички. Сега си под мой арест, ако не си забелязал. Има шест феи охранители, които ограждат стаята.
— Охранители. Не ме разсмивай. Не биха могли да предпазят ябълка в овощна градина. Избягах от подводница няколко мили под водата. Виждам шест начина, по които мога да избягам от тук без дори да се изпотя.
Чикчирик кръжеше нервно.
— Бих искал да те видя да опитваш. Мога да ти лепна две обвинения отзад още преди да си откачил челюстта си.
Сламчо трепна. Джуджетата не обичаха шеги за отзад.
— Добре, спокойно, господин Гънг Хо. Нека поговорим за крилото ти. Как върви възстановяването.
— От къде знаеш това?
— Беше голяма новина. Беше по цялата телевизия по едно време, дори по пиратските сателити. Гледах грозното ти лице в Чикаго не много отдавна. Каза, ако си спомням правилно, как Бодлива Зеленика спаси живота ти и как елфите никога не забравяли дълговете си и когато и да има нужда от теб, ти ще й помогнеш, независимо от цената.
Чикчирик се изкашля нервно.
— Много от това беше нагласено. Както и да е, това беше преди…
— Преди един от най-награждаваните офицери на ПНЕ не реши да полудее и застреля собствения си началник?
— Да. Преди това.
Сламчо гледаше Чикчирик право в зеленото му лице.
— Не вярваш в това, нали?
Чикчирик се издигна още по-високо за един дълъг момент, крилата му създаваха течение във въздуха. Тогава се приземи отново на земята и седна във втория стол в стаята.
— Не. Не вярвам. Дори за секунда. Юлиус Кореноплод беше като баща на Зеленика. На всички ни. — Той покри лице с ръцете си, уплашен от отговора на следващия си въпрос. — Е, Челюстокопач. Защо си тук?
Сламчо се наведе.
— Това записва ли се?
— Разбира се. Стандартна оперативна процедура.
— Можеш ли да изключиш микрофона.
— Предполагам. Защо да го правя?
— Защото ще ти кажа нещо много важно за оцеляването на Народа. Но ще ти кажа, само ако тези микрофони са изключени.
Крилата на Чикчирик започнаха да пърхат отново.