Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Още тролове се събраха на малкия остров, готови да си вземат дял от жертвите или да се пробват с нова женска. Зеленика избра този момент да действа. Тя обърна телепода нагоре, насочвайки вибриращия екран директно към най-близкия трол. Създанието отстъпи назад, като драскаше омразната светлина, сякаш беше сериозен враг. Светлината се стрелна през ретините на трола, като го изпрати препъвайки се назад към другарите му. Групата животни се строполи във водата. Паника се разпростря в редицата като вирус. Създанията реагираха на водата сякаш беше киселина, която обагряше козината им, и заритаха обратно към брега. Това не беше чисто оттегляне. Всичко на пътя им беше одрано или ухапано. Съсиреци от отрова и кръв летяха във въздуха, а водата бълбукаше, сякаш вреше. Кръвожадните ревове на трола се превърнаха в пронизителни писъци от болка и страх.

Това не може да е истинско, помисли си Артемис, зашеметен. Сигурно халюцинирам. Може би съм в кома, последвала падането от хотелския прозорец. И защото мозъкът му предоставяше това възможно обяснение, спомените му си оставаха заключени под ключалка и ключ.

— Хвани се за колана ми — заповяда Зеленика и се затича към импровизирания мост. Артемис мигновено се подчини. Сега не беше времето да спори за лидерство. Във всеки случай, ако имаше и най-малката вероятност това наистина да се случва, тогава капитан Зеленика имаше по-добра квалификация да се справи с тези същества.

Зеленика размаха телепода като лазерно оръдие, достигайки моста стъпка по стъпка. Артемис опита да съсредоточи вниманието си към това да запази баланс на нестабилната земя. Те стъпваха от камък на камък и се олюляваха като новаци, които тепърва започваха да ходят по въже. Зеленика махаше телепода на арки, осветявайки тролове от всички страни.

Прекалено много, помисли си Артемис. Те са прекалено много. Никога няма да успеем.

Но нямаше опция да се откажат. Така че продължиха, вземайки две крачки напред и една назад.

Ловък мъжки се наведе и избегна лъча на Зеленика. Той протегна един нокът и пропука водоустойчивата обвивка на телепода. Зеленика се препъна назад и падна върху Артемис. Двойката падна в реката, приземявайки се със солиден плясък в плитката река.

Артемис усети как въздухът напуска дробовете му и пое дъх инстинктивно. За нещастие, пое вода вместо въздух. Зеленика запази лактите си затворени, така че разкъсаната обвивка да остане извън реката. Няколко пръски попаднаха в пукнатината и искрици започнаха да играят по екрана.

Зеленика се пребори да се изправи на крака. Артемис дойде зад нея, изкашляйки вода от дробовете си.

— Екранът е повреден — изпъхтя Зеленика. — Не знам колко време имаме.

Артемис отмести кичури коса от очите си.

— Давай — изфъфли той. — Давай.

Те преджапаха водата, стъпвайки около биещите се тролове. Зеленика избра чисто място на брега да се покатери отгоре му. Беше облекчение да е на твърда земя отново, но поне водата беше на тяхна страна, както изглеждаше. Сега бяха изцяло на територията на троловете.