Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Поне тези конкретни тролове не могат да ги изядат. Опасните тролове, които ги бяха последвали, се вдигаха отново от възбуда по бреговете от двете страни. Но имаше поне шест метра петнадесет сантиметра дълбока вода, която ги разделяше от сушата. Бяха в безопасност, за сега.

Артемис усети как спомени се опитват да избият на повърхността. Беше на ръба да си спомни всичко, беше сигурен в това. Стоеше напълно неподвижен, опитвайки се да си спомни. Несвързани изображения преминаваха зад очите му: планина от злато, зелени люспести създания, бълващи огнени кълба, Бътлър, опакован в лед. Но изображенията се плъзнаха от съзнанието му като водни капки от предно стъкло.

Зеленика се изправи.

— Има ли нещо?

— Може би — каза Артемис. — Нещо. Всичко се случва много бързо. Трябва ми време за медитация.

— Нямаме време — каза Зеленика и се изкатери на върха на купчината от боклук. Черепи пукаха под краката й. — Виж.

Артемис се обърна към левия бряг. Един от троловете беше взел голям камък и го беше вдигнал над главата си. Артемис се опита да се сниши. Ако скалата ги удареше, и двамата щяха да са смъртоносно ранени, най-малко.

Тролът изпъшка като професионален тенисист, който сервира, и завъртя камъка към реката. За малко не уцели купчината и се приземи с огромен плясък в плитката води.

— Пропусна — каза Зеленика.

Артемис се намръщи.

— Съмнявам се.

Втори трол грабна скала, както и трети. Скоро всички животни хвърляха камъни, части на роботи, пръчки или до каквото успееха да се докопат ръцете им към насипа от боклуци. Никой от тях не успя да удари треперещата двойка, сгушена в купчината.

— Продължават да пропускат — каза Зеленика. — Всеки един от тях.

Кокалите на Артемис го боляха от студ, страх и непрекъснато напрежение.

— Не се опитват да ни ударят — каза той. — Строят мост.