![Хилядният етаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/7/hilyadniyat-etazh-bg-download.jpg)
Хилядният етаж [bg]
- Автор: Макги Катарина
- Серия: Хилядният етаж #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-766-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Хилядният етаж [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре — съгласи се тя. — Щом искаш. Благодаря ти.
— Ти би направила същото за мен.
Излязоха от вътрешния двор и тръгнаха по коридора.
— Шопинг за нов тоалет по-късно, нали? — продължи Ейвъри и спря пред вратата, където щеше да е следващият й час. — Аз черпя, разбира се.
— Ейвъри, вече правиш прекалено много за мен, не мога… — започна Ерис, но приятелката й я прекъсна.
— Спри. Нали затова са приятелите — заяви твърдо тя и влезе в класната стая с биенето на звънеца.
Ерис тръгна по празния коридор. Беше закъсняла за математика, но пък не й дремеше. Сърцето й биеше по-леко.
Същия следобед, когато се прибра, завари майка си в хола. Беше седнала с кръстосани крака сред сканирани документи, бе облякана с отрязани бричове и провиснал пуловер, а гъстата й коса беше прибрана с огромна бяла шнола, старомодни очила бяха кацнали на носа й. Изглеждаше млада, не много по-възрастна от дъщеря си. На Ерис й се дощя да я прегърне.
— Защо си сложила очила? — не се сдържа момичето, когато погледна купчината документи на път към кухнята. Очилата бяха отживелица. Нали майка й си беше направила операция на очите преди време?
— Купих ги в колежа. Реших, че ще ми помогнат с обявите за работа — отвърна Каролайн.
Ерис все забравяше, че майка й е учила една година преди да се ожени и да се премести в Ню Йорк.
— Какво искаш за вечеря? — продължи Каролайн ведро, — Мислех за…
— Кой е биологичният ми баща? — прекъсна я Ерис. Самата тя беше изненадана, когато се чу да задава въпроса, но в мига, в който го изрече, остана доволна. Той не й даваше мира, ставаше за нея все по-важен, откакто Ейвъри бе споменала за това на обяд.
— О! — ахна слисаната Каролайн. — Мислех, че не искаш да се познаваш с него.
— Може би. Не знам.
Майка й я погледна, сякаш не беше сигурна какво точно казва.
— Тогава ще се свържа с него и ще му кажа всичко. Ще направя всичко по силите си — обеща тя.
Бяха нужни няколко секунди, та Ерис да осмисли казаното.
— Да не би да искаш да кажеш, че той не знае за мен?
— Всичко е много сложно, нали разбираш?
— Не, не разбирам!
— Ерис…
— Лъгала си всички! Затова искам да се срещна с биологичния си баща! Защото ми трябва поне една нормална връзка с родител, а от теб не мога да очаквам подобно нещо!
Майка й трепна.
— Извинявай. — Говореше тихо, нещастно, но Ерис вече беше тръгнала към вратата на стаята си.
Не беше сигурна защо се натъжи толкова много, когато разбра, че биологичният й баща дори не знае, че тя съществува, Като капак на всичко бе изгубила баща си, бе изгубила Корд, изгубила целия си живот — това й дойде повечко.
Почувства се като боклука, който бе виждала децата на този етаж да подритват. Нежелана, безполезна, ничия.
УОТ
Краката на Уот се движеха бързо по термофолиото на пътеката през гората. Електронна музика дънеше от ушните антени. Не беше идвал в Редуд Парк от цяла вечност. Не беше тичал от цяла вечност — освен ако не броеше мачовете по футбол, в които от време на време се включваше. Напоследък предпочиташе бокса. Само че от миналата седмица, откакто се запозна с Ейвъри в „АРина“, не пропускаше и ден. Казваше си, че иска да влезе във форма, въпреки че не беше съвпадение, че следваше същата пътека, за която постваше момичето.
Не беше в стила на Уот да прави подобни жертви заради момиче. Но пък нямаше идея какво друго да направи. Не спираше да мисли за нея; фликърна й няколко пъти и въпреки че тя винаги отговаряше, разговорът си оставаше просто приятелски. Дори Надя не беше сигурна какво точно да й каже, а това заинтригува Уот още повече. Цяла седмица четеше фийдовете на Ейвъри — задача, която обикновено оставяше на Надя, но в този случай искаше да го направи сам. Ейвъри беше разкошна. Обичаше да чува мислите й, да се наслаждава на начина, по който работеше мозъкът й.
Като капак на всичко, разбира се, беше почти стряскащата й красота. Уот вече бе наясно с историята й: че родителите й са я създали по поръчка на базата на общото им ДНК. Беше пълна лудост да си въобразява, че има шанс с нея. На какво ли можеше да се надява момче от долните етажи на Кулата с най-красивото момиче на земята — момиче, което буквално живееше на върха на света? Ейвъри сигурно си имаше поне десет момчета, които се надпреварваха да я канят, всички до един по-високи и по-богати от Уот.
Но пък нито един от тях не можеше да разчита на Надя.
Ускори, когато дърветата станаха по-редки и тъмната панделка на пътеката изви покрай широката илюзия за езеро. Водата не беше истинска, за разлика от секвоите — корените им потънали дълбоко в пластовете пръст, върховете им щръкнали високо. Уот си пое дълбоко дъх и се наслади на паренето в прасците. Въздухът дъхтеше на чисто, на сухи иглички. Нищо чудно, че на Ейвъри й харесваше тук. На практика Редуд Парк беше отворен за всички, но местоположението му — скътан на 811-и етаж с местна асансьорна линия — означаваше, че повечето хора, които идват тук, са от висините.