Хилядният етаж [bg]

— Няма — прошепна.

— Да не би родителите ти да се разделят?

— Много по-зле е. — Ерис си пое накъсано дъх, след това изрече истината, онова, което не искаше да казва на глас. — Оказва се, че татко не ми е баща. — Ето, истината излезе наяве.

Бавно, докато обядваха и се опитваха да се държат нормално, Ерис разказа всичко на Ейвъри — как е научила истината след ДНК теста, който трябвало да направи заради документите за фонда. Как баща й бил с разбито сърце и дори нямал сили да я погледне, защото се чувствал предаден. Как двете с майка й се пренесли на 103-ти етаж и нямали почти никакви пари. Как старият живот на Ерис бил изчезнал безвъзвратно.

Ейвъри слушаше мълчаливо и по лицето й премина ужас, когато Ерис спомена сто и трети етаж, въпреки че бързо се овладя и го прикри.

— Много ми е мъчно, че е станало така — прошепна тя, когато приятелката й приключи.

Ерис не отговори. Вече не знаеше какво да каже.

Ейвъри въртеше стръкче трева между палеца и показалеца си и като че ли обмисляше внимателно нещо.

— Ами биологичният ти баща?

— Какво за него? Не проявявам никакъв интерес — тросна се Ерис.

— Извинявай — каза Ейвъри. — Не исках да… Нищо.

Поседяха мълчаливо. Най-сетне любопитството на Ерис надви желанието й да застане в защитна позиция.

— Мислиш, че трябва да се срещна с него ли?

— О, Ерис — въздъхна Ейвъри. — Зависи от теб. Знам, че ако се случеше на мен, щях да искам да разбера. Освен това той може да бъде по-заинтересован да те види, отколкото баща ти… отколкото Евърет.

— Летвата не е много висока — отвърна Ерис и поради някаква причина прихна. Смехът й звучеше странно, колкото ироничен, толкова и горчив, но Ейвъри се присъедини. След това Ерис се почувства по-добре, а възелът в гърдите й се поотпусна.

— Кажи — попита най-сетне Ейвъри, — как да ти помогна?

— Просто не казвай на никого. Не искам да… нали знаеш. — Не искаше да я съжаляват.

— Няма, разбира се. Само че, Ерис, идвай да спиш у нас, когато пожелаеш, вземай от моите дрехи, каквото искаш. Все още не мога да повярвам — призна тя недоумяващо. Ерис само кимна. — Чакай — сети се Ейвъри. — Ами рожденият ти ден?

— Говориш за причината, поради която попаднах в тази каша ли? Двете с мама не сме говорили по този въпрос. Май тази година ще го пропуснем.

— В никакъв случай. — Звънецът за края на обедната почивка звънна и Ейвъри стана и подаде ръка на приятелката си, за да я вдигне. Елегантна диамантена спортна гривна бе сложена до друга, на „Ермес“, маникюрът бе нов. Ноктите на Ерис бяха изпочупени. Тя сви ръце в юмруци. — Моля те, нека ти организирам парти — продължи тя. — В „Бъбъл Лаундж“, в събота вечерта.

— В никакъв случай — опита се да протестира Ерис. Сърцето й обаче затрепка, когато чу за парти, и Ейвъри забеляза истината в очите й.

— Стига. Аз ще се погрижа за всичко — настоя тя. — Освен това в момента имам нужда да се поразсея с нещо.

Ерис не беше сигурна какво се опитва да й каже.