Хилядният етаж [bg]

Двете с Лида идваха тук, за да снимат залеза, когато бяха в осми клас и минаваха през фазата, когато мечтаеха да станат манекенки. Обличаха бели рокли и позираха на канапетата по половин час, докато те си променяха цветовете, след това редактираха видеата, за да паснат на трийсетсекундна рамка, и ги постваха във фийдовете. Беше глупаво и смущаващо, но пък невероятно забавно.

Ейвъри въздъхна и се отправи към рецепцията от бял тоскански гранит, увиснал във въздуха, поддържан от мощни микроховери.

— Заповядайте — каза рецепционистът. Беше с колосана бяла риза и панталони, на табелката с името му пишеше „Пиер“, което означаваше, че е хлапе от долните етажи и се казва Питър.

— Търся Ерис Дод-Радсън — обясни Ейвъри. — Тук е със семейството си вече цяла седмица.

— Моля да ме извините, но нямаме право да съобщаваме номерата на стаите на гостите заради личното им спокойствие.

— Разбира се. — Ейвъри му отправи най-зашеметяващата си усмивка, която пазеше за случаи като този, и веднага забеляза, че той се колебае. — Разбирам. Просто се питах дали не бихте звъннали в стаята им вместо мен, за да предадете съобщение. Тя е най-добрата ми приятелка и не сме се чували от известно време. Започвам да се притеснявам.

Пиер прехапа устни, след това размаха ръка пред себе си и погледна холоекрана, който виждаше единствено той.

— Не намирам Ерис Дод-Радсън в системата. Сигурна ли сте, че е отседнала тук?

— Тук е с родителите си, Каролайн Дод и Евърет Радсън.

— Виждам Евърет Радсън…

— Това е! — прекъсна го Ейвъри. — Бихте ли позвънили?

Пиер се намръщи и я погледна отвисоко.

— Господин Радсън се е регистрирал сам. Вероятно грешите за приятелката ви. Може да е отседнала в друг хотел.

— Добре, благодаря — отвърна объркано Ейвъри и се отдалечи.

Седна на едно от канапетата, където малкото останали червеникавооранжеви нишки бързо се превръщаха в опушено синьо, и си поръча лимонада от тъчскрийна пред нея. Все още нямаше желание да се прибере. Трябваше й минутка да помисли. Напитката пристигна почти веднага и Ейвъри отпи дълга глътка. Запита се защо Ерис лъже, че сменят мебелите в апартамента, и защо баща й е отседнал сам в „Нюаж“.

Господин Радсън се беше развеждал два пъти преди. Да не би отново да ставаше същото, дали не бе изоставил майката на Ерис? Ако беше така, то къде се намираше Ерис?

— Сама ли пиеш? — Корд се настани на канапето срещу нея и се облегна назад на възглавниците.

— Пия лимонада — отвърна предпазливо Ейвъри.

— Какво разочарование. — Той се усмихна и съвършените му бели зъби заблестяха. — Навремето беше по-забавна, Фулър.