Хилядният етаж [bg]

— Надявам се да го намериш — пожела искрено Ейвъри, въпреки че повече се тревожеше за Ерис. — Я кажи — подхвърли тя, усетила, че е гладна, — искаш ли да си поръчаме малко чипс от трюфели? Напоследък много ми се ядат. — Двамата с Корд и Атлас идваха тук да похапват чипс от трюфели късно вечер след някое парти. Това беше най-приятната храна в цялата Кула.

Корд поклати глава. Няколко нишки на канапето зад него все още блестяха в огнено алено и създаваха илюзия за ореол.

— Не, благодаря. Ти обаче си поръчай. — Погледът му поомекна. — Струваш ми се изморена, Ейвъри.

— Боже, много ти благодаря — отвърна тя саркастично, макар донякъде да беше благодарна, че поне един човек в живота й не й казва винаги колко е страхотна.

— Е, няма защо — разсмя се той и си тръгна.

Тя поседя още няколко минути и пингна отново на Ерис, макар вече да не се надяваше на отговор. Допи лимонадата. На бара в хотела се събираха все повече хора, бизнесмени говореха приглушено, група жени се чукаха с шампанско. Погледът на Ейвъри беше привлечен от двойка, която, изглежда, бе излязла на първа среща; езикът на тялото показваше, че са още нервни, но пък интересът им един към друг беше очевиден. Момичето се приведе напред, сякаш искаше да отпусне пръсти върху ръката на момчето, но така и не посмя. Незнайно защо Ейвъри се натъжи и си тръгна.

В нишата за доставки в кухнята чакаше огромен хартиен плик. Ейвъри погледна етикета и се запита дали Атлас не е поръчал нещо, но пликът беше адресиран до нея. Силно учудена, тя го отвори и веднага я лъхна миризмата на топла мазнина от трюфели. Корд. Както предполагаше, сметката беше издадена на негово име.

Захапа един чипс, горещ и хрупкав от трюфеловото олио, и се усмихна с нежелание. Какво скапано начало на учебната година, помисли си; и единственият й приятел, на когото можеше да разчита в момента, беше Корд Андъртън.