Дъщерите на Костотрошача [bg]

Петнайсет минути му бяха нужни, за да изреже отвор с диаметър около петнайсетина сантиметра в двете стъкла на стъклената врата. Прибра резачката в джоба си и освободи заключалката. С едно леко побутване вратата се плъзна и се отвори и Алвин пристъпи в къщата.

Беше разгледал всяка стая по време на многобройните си посещения и сега с един бърз оглед установи, че всичко е точно така, както очакваше. Отляво купчина кутии, отдясно — сгъваема масичка.

Очакването, което бясно струеше във вените му, беше толкова силно, че Алвин потръпна. Стоеше под прикритието на мрака и размишляваше над хаоса, който щеше да предизвика.

Уелш, който направо залиташе от перчене, задето ще тикне Костотрошача зад решетките, където му е мястото, щеше да се събуди утре и да узнае не само че Костотрошача се е върнал, но и че е отвлякъл момичето, което прокурорът се е канел да направи своя дъщеря.

Мащабът на начинанието определено доставяше на Алвин много повече наслада, отколкото беше изпитал с последната си жертва, и в момента той без да бърза се наслаждаваше на постижението си.

Цареше тишина и той стоеше напълно неподвижен, доволен от този отрязък земен рай. Дъщерята спеше в съседната стая, майката сънуваше Уелш на долния етаж.

Костотрошача стоеше в тъмното — техният властелин и Бог бе дошъл да вземе душите им. Когато не беше в състояние да чака повече, Алвин извади спринцовката от левия си джоб и се приближи до стаята на момичето.

Тя лежеше свита на кълбо. Известно време се взира в тъмния й силует, после се приближи до леглото и нагласи иглата над шията й.

Пъхна иглата в югуларната й вена и натисна буталото докрай. Тя рязко потръпна и изстена под облечената му в ръкавица ръка — винаги го правеха — но този път момичето успя да се извие и да впери в него ококорените си очи.

Лекарството беше успокоително, създадено от самия него. Една част физиологичен разтвор, две части пентобарбитал, две части хлорпромазин — и всичко това, деветдесет кубика спокойствие. Югуларната вена отвеждаше сместа в сърцето, а после в останалата част от кръвоносната система и бързо изолираше мозъка, като запечатваше портите между централната и периферната нервна система. Тя се бори по-малко от десет секунди, преди да спрат волевите й мускулни движения, и застина неподвижно.

Доволен, че субектът вече е покорен, Алвин излезе от стаята, тръгна надолу по стълбите и прекоси коридора, пристъпвайки на пръсти. Извади втората спринцовка, докато влизаше в спалнята на майката. И тя като дъщеря си спеше на една страна, с гръб към него.

Алвин навлече ски маска на главата си и забоде иглата в югуларната вена на жената, без изобщо да направи опит да заглуши изненадания й и ужасен вик.