Артър & Джордж [bg]

— Намерени в една нива — повтори той на мистър Мийк. — Намерени в нива? Да не би някой да е отнесъл ботушите ми на нивата? Голям брой окървавени дрехи? Голям брой?

Мийк изглеждаше поразително спокоен. Не, не възнамерявал да пита полицаите дали наистина са открили на нивата чифт ботуши. Не, не възнамерявал да настоява пред бърмингамския „Дейли Газет“ за опровержение относно количеството окървавени дрехи.

— Ще ми позволите ли една препоръка, мистър Ейдълджи?

— Разбира се.

— Както навярно предполагате, имал съм много клиенти във вашето положение и повечето от тях настояват да четат какво пишат вестниците за техния случай. Тогава винаги ги съветвам да прочетат и съседната статия. Често помага.

— Съседната статия?

Джордж плъзна поглед пет сантиметра наляво. ИЗЧЕЗНАЛА ЛЕКАРКА, гласеше заглавието. И по-долу: НИКАКВИ ВЕСТИ ЗА МИС ХИКМАН.

— Четете на глас — каза мистър Мийк.

— „Все още остава пълна загадка изчезването на мис Софи Франсис Хикман, хирург от Кралската обществена болница…“

Мийк накара Джордж да изчете целия материал. Слушаше внимателно, въздишаше, клатеше глава и дори тихичко ахваше от време на време.

— Но, мистър Мийк — рече накрая Джордж, — откъде да знам, че всичко това е истина, след като пишат такива неща за мен?

— Точно това имах предвид.

— И все пак… — Погледът на Джордж машинално се върна на първата статия. — И все пак… „Обвиняемият, както личи по името му, е от източен произход.“ Хората ще си помислят, че съм китаец.

— Уверявам ви, мистър Ейдълджи, ако някога кажат, че сте китаец, ще си поговоря сериозно с редактора.

Следващия понеделник откараха Джордж от Стафорд обратно в Канок. Този път тълпата по пътя към съда изглеждаше по-възбудена. Хората тичаха покрай кабриолета и подскачаха да надникнат вътре; някои блъскаха по вратите и размахваха бастуни. Джордж се разтревожи; придружаващите го полицаи обаче се правеха, че всичко е напълно в реда на нещата.

Този път в съда бе и капитан Ансън; Джордж забеляза един изискан властен мъж да го гледа свирепо. Магистратите обявиха, че поради сериозността на обвинението ще поискат три отделни гаранции. Бащата на Джордж изрази съмнение, че ще успее да намери толкова много пари. Тогава магистратите решиха следващото заседание да се проведе след една седмица в Пенкридж.

В Пенкридж магистратите уточниха условията за гаранция. Поискаха както следва: двеста лири от Джордж, по сто от баща му и майка му и още сто от трето лице. Но това правеше четири гаранции, а не три, както бяха обявили в Канок. Джордж имаше чувството, че разиграват някакъв фарс. Без да изчаква мистър Мийк, той се изправи и каза на магистратите:

— Не желая освобождаване под гаранция. Получих няколко предложения, но предпочитам да се откажа.