Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Но аз никога… Добре, ако е важно. Ще се опитам.
— Добре. Ще трябва да ти подновим гардероба. Не можеш да се показваш два пъти облечена в едни и същи дрехи.
— Стан, но това може да струва цяло състояние! Освен това нямам време да ходя по магазини. Заета съм от ранна утрин до късна вечер. Ако…
— Няма проблеми. Хелън Муди.
— Какво?
— Тя е една от най-добрите професионалистки по пазаруване във Вашингтон. Просто остави всичко на нея.
Хелън Муди беше привлекателна и забележителна черна жена, която бе направила успешна кариера като фотомодел, преди да създаде собствената си агенция за пазаруване. Тя се появи в хотелската стая на Мери рано една сутрин и прекара цял час в преглед на гардероба й.
— Много добре за Джънкшън Сити — каза откровено тя, — но сега трябва да пожънем успех във Вашингтон, нали?
— Нямам много пари за…
— Знам къде може да се напазарува по-евтино — усмихна се Хелън Муди. — Ще ви трябва дълга вечерна рокля, рокля за коктейли и вечерни приеми, рокля за следобедни закуски и обед, костюм за всеки ден и за работа, черна рокля и подходяща шапка за официални траурни церемонии и погребения.
Пазаруването отне три дни. Когато всичко приключи, Хелън Муди огледа изпитателно Мери Ашли.
— Вие сте много хубава жена, но мисля, че можем да ви направим още по-хубава. Искам да посетите Сюзън в Рейнбоу за грима и след това ще ви изпратя при Били в Съншайн, за да ви направи косата.
Няколко вечери по-късно Мери срещна Стантън Роджърс на официална вечеря в Коркорън Галери. Той погледна Мери и се усмихна.
— Изглеждаш изключително очарователна.
Срещата с представителите на средствата за масова информация започна. Водеше я Иън Вилиърс, шефът на Отдела за връзки с пресата на Държавния департамент. Вилиърс наближаваше петдесетте и беше пъргав бивш журналист, който сякаш познаваше всички, работещи в медиите.
Мери се оказа пред камерите на „Добро утро, Америка“, „Срещи с пресата“ и „Гореща линия“. Интервюираха я от „Вашингтон пост“, „Ню Йорк таймс“ и половин дузина други важни всекидневници. Даде интервюта и за лондонския „Таймс“, „Дер Шпигел“, „Оджи“ и „Льо Монд“. Списанията „Тайм“ и „Пийпъл“ публикуваха статии, в които представяха нея и децата. Снимката на Мери бе сякаш навсякъде. Когато пристигнеше новина за някое събитие, от който и да е край на света, веднага искаха от нея да я коментира. Само за една нощ Мери и децата станаха знаменитости.
— Мамо, има нещо много призрачно в това да виждаш снимката си по кориците на всички списания.
— Призрачно е точната дума — съгласи се Мери.
Тя се чувстваше притеснена от цялата тази рекламна кампания. Каза това на Стантън Роджърс.
— Приеми го като част от работата си. Президентът се опитва да ти създаде определен имидж. Когато пристигнете в Европа, вече всички ще знаят коя си.
Бен Кон и Акико лежаха голи в леглото. Акико беше красива японка, десет години по-млада от репортера. Бяха се срещнали преди няколко години, когато той пишеше статия за фотомодели, и оттогава бяха заедно.
Кон имаше малък проблем.
— Какво има, скъпи? — попита меко Акико. — Искаш ли да поработя още малко върху теб?
Мислите му бяха някъде много далеч.
— Не, вече съм готов.
— Нещо не мога да го видя — пошегува се тя.
— В мислите си, Акико. Готов съм да напиша една статия. В града става нещо странно.
— Нещо ново?
— Това е по-различно. Не мога да разбера какво става.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Става въпрос за Мери Ашли. Видях снимката й на кориците на шест списания през последните две седмици, а тя все още не е заела поста си! Акико, някой се е заел да лансира госпожа Ашли като филмова звезда. Заедно с двете й деца образът й е навсякъде по вестниците и списанията. Защо?
— Предполага се, че аз трябва да съм човекът с изкривеното суперподозрително ориенталско мислене. Струва ми се, че придаваш твърде голямо значение на нещо съвсем просто.
Бен Кон запали цигара и сърдито дръпна от нея.
— Може и да си права — изръмжа той.
Тя се наведе и започна да го гали.
— Какво ще кажеш да изгасиш цигарата и да разпалиш малко мен?…