Дяволът не обича да чака [bg]

В килията се процеждаше светлина от коридора. Бонд чу как резето щраква и премести тежестта си върху пясъчния под.

Влязоха двама въоръжени стражи. Единият се наведе и преряза с нож въжетата, с които бяха привързани един към друг, но не и тези на китките им. Вторият им подаде канче вода, което изпиха с вързани ръце.

— Тръгвайте — заповяда той.

Поведоха ги под дулото на пистолет по някакъв коридор, който водеше до примитивна умивалня, където им позволиха — под зорко наблюдение — да се поизмият и да ползват тоалетната.

— Може ли да получа една риза? — запита Скарлет, като погледна голата си гръд.

Стражът поклати глава и ги поведе по друг коридор, в края на който имаше врата от неръждаема стомана.

— Чака тук.

Той набра някакъв код и застана пред монтираната на видно място камера, за да бъде разпознат. Вратата се плъзна безшумно встрани. Бонд и Скарлет се озоваха в просторно помещение с климатична инсталация, боядисано в алено. Всичко — стени, под, таван — беше с цвят на цъфнал мак. Зад бюрото беше поставен старомоден въртящ се стол с тъмночервена кожена тапицерия, а на него седеше мъж с огромна лява ръка, облечена в кожена ръкавица.

— За бога, дайте й една риза — каза доктор Юлиус Горнер. В гласа му се долавяше такова отвращение, че Бонд се запита дали женската плът не го отблъсква.

Горнер стана и излезе иззад бюрото. Беше облечен в кремав ленен костюм, синя риза и червена вратовръзка. Сламено русата му коса беше сресана назад от високото чело и стигаше до яката. Той доближи лице до Бонд, който си отбеляза наум високите му славянски скули и онази нетърпяща възражение арогантност, която му бе направила впечатление още на доковете в Марсилия.

Още по-смразяващо от арогантността на Горнер беше студеното високомерие, което излъчваше с цялото си същество. Той никога не поглеждаше човека насреща в очите, сякаш съзнаваше, че да се изложи на чувствата и желанията на околните би означавало да наруши чистотата на собствената си целеустременост. Тази студенина и затвореност го правеха практически неуязвим, без ахилесовата пета на гордостта, похотта, жалостта или каквото и да било друго човешко чувство.

— Ето че отново сте мой гост, мистър Бонд — каза Горнер. — Само да не ви стане навик да се възползвате от гостоприемството ми. Това не ви е крикет.

Бонд не отговори. Вратата се отвори и някакъв мъж донесе сива военна риза за Скарлет. Бонд забеляза, че и след като се бе измила, по гърдите й има петна от кръв — дали нейна или негова, не можеше да каже. Мъжът подаде същата риза и панталони на Бонд, който бързо ги навлече.