Убийство в Оксфорд [bg]

— Хм — промълви замислено Алисън.

— Но той не може да спре, той просто прави това, което му се струва естествено. Както го виждаме, отначало той се наслаждава на слънцето, свободен, освобождавайки се от ограничителните вериги на обществото. „Косата ми се вееше на вятъра и аз се усетих, че карам все по-бързо и по-бързо.“ Но обществото го залавя: спрян е за превишена скорост.

— Продължавай. Не казвам, че съм съгласна с твоята гледна точка, но е интересно.

— Той се преструва, че е жена, не само защото така писмото е по-приемливо за публикуване, но и защото разкрива неговата женска страна. Красива жена в спортна кола: жена, скрита в свръхмъжка машина. Метафора за женската му същност, скрита в неговото мъжко тяло.

— Това не е ли твърде очебийно? След малко ще кажеш, че колата е фалически символ.

— Защо пък не? Не може ли да е вярно, щом е клише? Погледни: той кара. Свалил е покрива на колата, което означава, че разкрива себе си. Кара все по-бързо и по-бързо — скоростта символизира екстаза, който чувства. Но естествено той нарушава правилата. Така че обществото му изпраща истинските мъже да го спрат. Но това е само една фантазия. В тази страна на чудесата той сключва сделка с тях. И изведнъж всички са доволни. Те си свалят коланите, мястото, където полицаите държат пистолетите си, и събличат униформите си, белег на властта. Те също започват да карат бързо, докато гонят лошия. Лошият сега е друг, а не авторът. Сексът отново го е направил невинен. Разбира се, той знае, че това не е точно така — колата върви „невероятно бързо“, всичко е един сън. Но него не го е грижа. Той е на сигурно място, където мъжете повече не се съревновават. Те се разменят. Дори го делят и с крадеца — добро и лошо идват заедно в момент на синтез. „Беше възхитен, защото знаеше, че ще отиде в затвора, където имаше само хомосексуалисти.“ Това е логиката на подсъзнателния ум — лошите отиват в затвора, затворът е пълен с хомосексуалисти, следователно хомосексуалистите са лоши.

— Хм. И колата влиза в действието. Последното чукане е на капака.

— Точно така. Може да има подсъзнателна игра на думи. Както и да е, фантазията е към края си. Фишът за глоба — т.е., билетът му за страната на чудесата — е скъсан. Спермата капе по кожените седалки — живите клетки умират. И моментът на отдръпването, развалянето на обещанието, след като си обещал.

Възцари се дълго мълчание.

— Е какво мислиш? Луда ли съм?

— Не си луда. Умно е, но не е ли малко пресилено? Ами другите писма? Каква е тяхната връзка?

Тери взе следващото писмо. Беше това за четиримата в хотела.

— Групов секс. Това е потенциална бисексуалност, нали?

Не забравяй, че става дума за преструване. Човекът на рецепцията мисли, че са женени, а те не са, може би на подсъзнателно равнище, тя дори не е тя.

— Това е интересно. Наскоро един наш психолог написа нещо за преструването в сексуалните фантазии. Беше добре прието.

— Тук, в Оксфорд, ли? Може ли да поговорим с него?