Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Не ми изглежда така на мен. Та, какъв е планът? Надявам се, че имаш такъв.
Без да среща очите ми, тя кимна.
— Знаеш ли, че Есме скочила от скала? Когато е била човек, имам в предвид.
— Е и?
— Тя била толкова близо до смъртта, че те дори не са си направили труда да я заведат в спешното отделение — закарали са я направо в моргата. Въпреки, че сърцето й все още биело, когато Карлайл я е намерил…
Това е имала в предвид, казвайки че щяха да запази сърцето си все още биещо.
— Не възнамеряваш да оцеляваш като този човек — започнах глуповато.
— Не, не съм толкова глупава. — След което срещна погледа ми. — Въпреки, че предполагам, че имаш свое собствено мнение по темата.
— Спешна вампиризация — промърморих.
— Проработило е при Есме. И Емет, и Розали, дори и при Едуард. Никой от тях не е бил в отлична форма. Карлайл ги е променил, само защото е било или това, или смъртта. Той не отнема животи, спасява ги.
Както преди, изведнъж почувствах угризение, към добрия доктор — вампир. Прогоних мисълта и започнах от начало.
— Слушай ме, Бела. Не го прави по този начин. — Както преди, когато получих обаждането от Карлайл, можех да видя колко голяма разлика, имаше за мен. Осъзнах, че имам нужда тя да остане жива, под каквато и да е форма. Във всякаква форма. Поех си дълбоко въздух. — Не чакай да стане прекалено късно, Бела. Не по този начин. Живей. Става ли? Просто живей. Не ми го причинявай. Не го причинявай на него. Гласът ми стана по-твърд, по-силен. — Знаеш какво ще направи, когато умреш. Виждала си го и преди. Искаш да се върне, при онези италиански убийци ли? — Тя се сви на дивана.
Оставих частта, че това няма да е необходимо този път.
Мъчейки се да направя гласа си по мек, попитах.
— Помниш ли, когато бях осакатен от онези новородени? Ти какво ми каза?
Чаках, но тя не ми отговори. Стисна устните си.
— Ти ми каза да бъда добър и да послушам Чарли — напомних й аз. — А какво направих? Послушах вампира. Заради теб.
— Послуша го, защото беше правилното решение.
— Добре — избери, която искаш версия.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Сега не е най-правилното нещо, което трябва да се направи.
Втренчи се в огромния си стомах и прошепна под дъх.
— Няма да го убия.
Ръцете ми отново се разтрепереха.
— Оу, не бях уж прекрасната новина. Здраво юначе, а? Трябваше да донеса малко сини балони.
Лицето й порозовя. Цветът беше, толкова хубав — почувствах се, сякаш в стомаха ми ме е пронизал нож. Назъбен нож, остър и ръждясал.
Щях да изгубя контрол. Отново.
— Не знам, дали е момче — леко сънливо, призна тя. — Ултразвукът не проработи. Мембраната около бебето е твърде дебела — като тяхната кожа. За това, той е една малка мистерия. Но в главата ми, винаги е момче.
— Не е някакво красиво дете, Бела.
— Ще видим — почти самодоволно каза тя.
— Ти няма — озъбих се аз.
— Голям песимист си, Джейк. В действителност има много голям шанс да се измъкна от това.
Не можех да отговоря. Погледнах надолу, вдишвайки тежко и дълбоко, опитвайки се да озаптя яростта си.
— Джейк — каза тя, докосвайки косата ми, галейки бузата ми. — Ще бъде наред. Шшт. Всичко е наред.
Не вдигнах поглед.
— Не. Няма да бъде наред.
Тя избърса нещо мокро от бузата ми.
— Шшт.
— За какво всъщност става въпрос, Бела? — Зазяпах се в белия килим. Босите ми крака, бяха мръсни, оставяйки отпечатъци. Хубаво. — Мислих си, че целият смисъл е в това, че повече от всичко, искаш да станеш вампир. А сега ти просто го предаваш? Няма никакъв смисъл. От кога толкова отчаяно искаш да си майка? Ако си го искала толкова много, защо се омъжи за вампир?
Бях ужасно близо до сделката, която ми предложи той. Можех да усетя как думите ме превземаха по този начин, но не можех да сменя посоката им.
Тя въздъхна.
— Не е точно така, Джейк. Не държах да имам дете. Дори не се бях и замисляла. Не е просто да имам дете. По-скоро… ами… неговото дете.
— То е убиец, Бела. Погледни се.
— Не е. Аз съм. Аз съм просто слаба и човек. Но мога да се справя с това, Джейк, мога да…
— Ох, хайде де! Млъкни, Бела. Можеш да разправяш тези глупости на твоя кръвопиец, но няма да ме заблудиш. Знаеш, че няма да оцелееш.
Тя се втренчи в мен.
— Не знам това. Разбира се, тревожа се за това.
— Тревожиш се за това — през зъби повторих аз.
Тогава охна, и се хвана за корема. Яростта ми изчезна като изгасена светлина.