Зазоряване

— Тогава, защо се съгласи?

Не отговорих. Не бях сигурен дали знам.

Но знаех това — всяка секунда, прекарана с нея, щеше да се добави към болката, която ще трябва да изстрадам после. Като вехтошар, с ограничени запаси, денят на преброяването идва за мен. Колкото повече удари понасям, толкова по-трудно ще бъде, когато моят запас свърши.

— Ще проработи, нали знаеш — каза тя, след мълчалива минута. — Вярвам в това.

Това ме накара да видя в червено отново.

— Да не би слабоумието, да е един от симптомите ти? — сопнах се аз.

Тя се засмя, въпреки че ядът ми беше толкова истински, че ръцете ми затрепериха около нейните.

— Може би — каза тя. — Не казвам, че нещата ще се наредят лесно, Джейк. Но как мога да съм преживяла всичко това, и да не повярвам в магията от тази гледна точка?

— Магия?

— Особено за теб — каза тя. Усмихваше се. Издърпа една от ръцете си от моите и я притисна срещу бузата ми. Беше по-топла от преди, но я чувствах студена срещу кожата ми, както повечето неща. — Повече от всеки друг, ти имаш някаква магия, чакайки да оправи нещата за теб.

— Какви ги бръщолевиш?

Все още се усмихваше.

— Едуард веднъж ми каза, какво точно е — вашето нещо с отпечатване. Той каза, че е като «Сън в лятна нощ», като магия. Ще намериш тази която търсиш, Джейкъб, и може би тогава всичко това ще има смисъл.

Ако тя не изглеждаше толкова чуплива, щях да крещя.

Както и да беше, аз й изръмжах.

— Ако мислиш, че това отпечатване може да приеме някакъв смисъл в тази налудничаво… — Борех се за думи. — Наистина ли мислиш, че само защото е възможно някой ден, да отпечатам на някой непознат, ще направи всичко това добре? — Набучих пръст към подутото й тяло. — Кажи ми какъв беше смисъла тогава, Бела?! Какъв беше смисъла, да те обичам? Какъв беше смисъла, ти да обичаш него? Когато умреш — думите бяха ръмжене — как това ще бъде отново наред? Какъв е смисъла на цялата болка? Моята, твоята, неговата! Ти ще убиеш и него, не че ме е грижа, де. — Тя потрепери, но аз продължих. — Така че на края, какъв е смисъла на извратената ти любовна история? Ако има някакъв смисъл, моля те, покажи ми, Бела, защото аз не го виждам.

Тя въздъхна.

— Все още не знам, Джейк. Но аз просто… чувствам… че това води до нещо хубаво, независимо колко е трудно да се разбере сега. Предполагам, че може да го наречеш вяра.

— Умираш за нищо, Бела! Нищо!

Ръката й падна от лицето ми към подутият й стомах, галейки го. Не й се налагаше да казва каквото и да е, за да разбера какво си мисли. Тя умираше за него.

— Няма да умра — каза тя през зъби и можех да усетя, че повтаряше неща, които вече е казала. — Сърцето ми ще продължи да бие. Достатъчно силна съм за това.

— Това са пълни глупости, Бела. Опитваш се да продължиш със свръхестественото твърде дълго. Никой нормален човек не може да го направи. Не си достатъчно силна. Взех лицето й в ръцете си. Не ми трябваше да си напомням да бъда нежен. Всичко около нея, крещеше «чупливо».

— Мога да го направя. Мога да го направя — промърмори тя, звучейки много като онази детска книга за малката машина, която можеше.