Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Когато дойде време за десант над Клендату, аз бях прикачен като помощник към ефрейтор Дъч Бамбургер. Той успя да прикрие своето неудоволствие от новината, но скоро след като взводният сержант се беше отдалечил на достатъчно разстояние, той просъска:

— Слушай, новобранец, забиваш се зад мен, но не ща да ми се мотаеш безцелно. Ако ме забавиш в нещо, ще ти счупя глупавия врат.

Аз само кимнах. Започвах да усещам, че това не бе учебен десант.

Тогава се разтреперах, а след малко ние вече се бяхме озовали долу…

Операция „Свърталище на дървеници“ би трябвало да бъде наречена „Свърталище на луди“. Нищо в нея не беше наред. Тя беше планирана като масирано нападение, което да постави враговете на колене, ние трябваше да завземем столицата им и ключовите пунктове на тяхната планета и тъй да се сложи край на войната. Вместо това ние едва не загубихме цялата война.

Аз не критикувам генерал Динз. Не зная дали е вярно, че той бил поискал повече войници и по-голяма подкрепа, но накрая все пак отстъпил пред нарежданията на Небесния Главнокомандващ Маршал и го оставил да се разпорежда с нас. Това не е моя работа. Още повече, че се съмнявам дали на някой от находчивите второразрядни гадатели са му известни всички факти по този случай.

Това, което със сигурност зная, е че Генералът се спусна ведно с нас и ни командваше на самата планетна повърхност, и когато ситуацията стана невъзможна, той лично поведе атаката за отвличане на вниманието, която позволи на малцина от нас (в това число и на мен) да се избавят — и докато вършеше това, се насади на пачи яйца. Там, на Клендату, той се превърна в радиоактивна развалина и е твърде късно да го изправят пред военен съд, така че няма какво повече да обсъждаме.

Тук навярно трябва да направя едно отстъпление, предназначено за онези доморасли стратези, които никога не са напускали креслата си и следователно не са участвали в бойно спускане. Да, съгласен съм, че планетата на Дървениците можеше да бъде засипана с водородни бомби така, че почвеният й слой да се спече като радиоактивно стъкло. Но дали това щеше да ни помогне да спечелим войната? Дървениците съвсем не са като нас. Наричат ги Псевдо-Арахниди, но те не приличат дори на паяците. Те са артроподи, които сякаш съществуват, за да илюстрират концепцията на лудия за гигантски разумен паяк, но тяхната социална организация, психология и икономическа структура много повече наподобяват тази на мравките или на термитите; те са колективни същества, чието управление представлява крайната форма на диктатура на стадото. Да унищожим чрез бомбардировка повърхността на тяхната планета би означавало да убием войниците и работниците; това обаче няма да засегне кастата на интелектуалците и кралиците — съмнявам се дали някой може да бъде сигурен, че дори и един непосредствен удар с кумулативна водородна ракета би могъл да ликвидира някоя кралица; ние не знаем колко надълбоко се крият те. Аз лично нямам особено желание да науча; никое от момчетата, които слязоха в техните подземни дупки, не се върна отново.