Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Може би аз и двамата ми спътници щяхме да останем още дълго на улицата, ако един полицай не ни беше приближил. Той ни измери с поглед и каза:

— Здравейте момчета. Забавлявате ли се?

Аз бързо „разчетох“ неговия чин по нашивките и знаците на гърдите му и бях впечатлен.

— Да, сър!

— Не сте задължени да се обръщате към мен със „сър“. Поне тук. Защо не посетите Дома за гостите на града?

Той ни даде адреса, показа ни посоката и ние тръгнахме натам — Пат Лийви, Смит Котето и аз. Той извика след нас:

— Приятно прекарване, момчета… и не се забърквайте в неприятни истории.

Същото ни беше казал и сержант Зим, когато се качвахме в совалката.

Но ние не отидохме там, където ни посъветва полицаят. Пат Лийви беше от Сиатъл и искаше да хвърли един поглед на родния си град. Той имаше пари и ни предложи да заплати и нашите билети, ако го придружим за компания. Нямах нищо против — и без това се чудех накъде да отпраша. Имаше рейсове на всеки двадесет минути, а и нашият отпуск не беше ограничен само в района на Ванкувър. Смит също реши да дойде с нас.

Сиатъл не беше кой знае колко по-различен от Ванкувър и момичетата бяха в изобилие; на мен това ми се понрави. Но изглежда Сиатъл не беше свикнал из него да се мотаят пехотинци на групи. Ние избрахме едно малко заведенийце, за да похапнем, място, където не ни посрещнаха с охота — един бар-ресторант близо до пристанищните докове.

Трябва открито да заявя, че не си бяхме поставили задача да се напием. Е, Смит Котето изкърка малко над нормата си, но не му личеше, държеше се приятелски и внимателно, както винаги. Заради това получи името си още първия път, когато провеждахме занятия по ръкопашен бой за двойки. Ефрейтор Джоунз изръмжа с презрение по негов адрес:

— И едно коте би ме одраскало по-силно от този!

Прякорът му пасна.

Ние бяхме единствените униформени на това място; повечето от другите посетители бяха моряци от търговските кораби — пристанището на Сиатъл има невероятна товаровместимост. Дотогава не знаех, че търговските моряци нещо май не ни долюбват. Може би това се дължеше на факта, че техните сдружения се бяха опитвали многократно да получат статут, еквивалентен на този на Федералната служба, но без успех. А може би тази скрита бразда се коренеше в далечното минало.

Освен моряците в бара имаше и няколко млади особи, приблизително на нашата възраст — най-подходящата, за да си изкараш армейската служба, само че те не бяха го сторили. Бяха дългокоси, облечени в протрити дрехи и ми се сториха някак нечистоплътни. Предполагам, че и аз съм изглеждал така, преди да се запиша доброволец.