Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

Но не можахме.

…Нашето отделение се справяше в един нормален ритъм. Бяхме кацнали в територията на съседното гнездо и нямахме връзка с другото отделение. Взводният командир и сержантът бяха мъртви и ние повече не успяхме да се пренаредим така, че някой да заеме техните овакантени места. Но ние бяхме определили границите на нашия участък, взводът ни беше укрепил един силен пункт и бяхме готови да прехвърлим цялото това имение на свежите сили, веднага щом те се появяха.

Само че тях ги нямаше никакви. Те се спуснаха там, където по план трябваше да се приземим ние, натъкнаха се на местните неприятели и си навлязоха големи главоболия. Ние никога повече не ги видяхме. Така че си стояхме там, където бяхме попаднали, като понасяхме периодически загуби и отблъсквахме нападателите доколкото обстоятелствата позволяваха. Боеприпасите се топяха и ние пробягвахме леко въоръжени, като изразходвахме малко гориво за отскок и минимална енергия, за да запазим по-дълго костюмите в движение. Струваше ни се, че този ад щеше да продължи няколко хиляди години.

Дъч и аз префучахме над някакъв зид и се отправихме към групата със специално въоръжение от нашия взвод в отговор на един призив за помощ, когато земята пред Дъч внезапно се отвори, една Дървеница изпълзя навън, а Дъч се сгромоляса.

Аз възпламених Дървеницата, метнах една граната и дупката се затвори, после се обърнах да видя какво се беше случило с Дъч. Той лежеше на земята, но не изглеждаше ранен. Взводният сержант може да види на монитора на своя скафандър физическите данни на всеки човек от взвода си, да отдели мъртвите от тези, които просто не могат да се справят без помощ и трябва да бъдат изправени на крака. Но същите данни можеш да получиш и ръчно чрез превключвателите, които се намират върху колана на костюма на ранения човек.

Дъч не отговори, когато го повиках. Телесната му температура показваше 99° F2, а показателите за дишането му, сърцебиенето и мозъчните биотокове сочеха нула. Безнадеждна работа, но дали пък тези резултати не се дължаха на повреда в скафандъра му? Съвсем бях забравил, че индикаторът на температурата също би бил на нула, ако причината беше в костюма, а не в човека. Все пак аз грабнах един ключ от своя колан и започнах да го „разопаковам“, за да го измъкна от костюма му, като се стараех да следя обстановката около мен.