Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

— Във Флотата сигурно ще се чувстваш по-добре. Защо не се преместиш?

Тази фраза винаги даваше резултат, тъй като нашите момчета вярваха, че членовете на екипажите във флотата спят с униформите си и никога не перат якичките си.

Но на Джели не му се налагаше да се занимава с контрола на редовия състав, защото той поддържаше дисциплина сред своите подофицери и очакваше от тях да постъпват по същия начин спрямо подчинените си. Моят нов отдельонен командир, след като се присъединих към частта, беше „Червеният“ Грийн. След няколко спускания, при които научих колко готино беше да си Луда глава, аз започнах да се чувствам дързък и твърде надхвърлил боя си — и влязох в пререкания с Червения. Той не ме издаде на Джели; просто ме завлече в умивалнята, където ми хвърли един въргал, след което станахме доста добри приятели. По-късно именно той ме препоръча за повишение.

В действителност ние не знаехме дали членовете на екипажа са настанени удобно или не; придържахме се към нашия корабен отсек, а тези от военната флота — към своя, защото, когато се появяха не по служба на наша територия, те чувстваха, че сме неприязнено настроени — в крайна сметка човек има право да държи на своите социални критерии и на предразсъдъците си, нали така? Кабината на лейтенанта се намираше във флотската част от кораба, но ние никога не ходехме там, освен по дежурство и то рядко. Давахме караул, защото екипажът на „Роджър Йънг“ беше смесен: капитанът и пилотиращите офицери бяха от женски пол, след преграда 30 се намираше дамската територия и двама въоръжени МП денонощно стояха на пост пред вратата, за да я отцепват. Офицерите се ползваха от привилегията да преминават отвъд тази предграда и всички те, включително и лейтенантът обядваха там заедно с женския състав на екипажа. Но не се задържаха особено, хранеха се и напускаха. Може би на другите корветни транспортни средства има други порядки, но нещата на „Роджър Йънг“ стояха именно така — и лейтенантът, и капитан Деладрие искаха такъв кораб и бяха постигнали своето.

Все пак на караулната служба гледахме като на предимство. Тя представляваше едно неподвижно стоене до тази врата, ръцете кръстосани, краката разтворени, унесен си и не мислиш за нищо… но винаги си нащрек, защото всеки момент би могъл да видиш някое същество от женски пол, макар че имаш право да водиш само служебни разговори. Веднъж бях повикан да измина целия този път до каютата на капитана. Тя погледна към мен и каза:

— Отнесете това на Главния инженер, моля.

В моите всекидневни корабни обязаности, освен чистенето, влизаше и поддръжката на електронното оборудване под непосредствения надзор на Милиачо, командира на първо отделение. Сякаш работех в нашата детска лаборатория пред очите на Карл. Десанти не се извършваха често, но на борда имаше работа за всеки. Ако човек нямаше никаква друга дарба, можеше вечно да търка и да лъска из корпуса; нищо не беше достатъчно чисто, за да се понрави на сержанта. Ние следвахме правилото на МП: всички воюват, всички се трудят. Нашият първи готвач беше Джонсън, сержантът на второ отделение, едно едро, добродушно момче от Джорджия (единственият от западното полушарие, нямаше друг толкова кадърен като него) и много талантлив началник. Той си падаше по шашмите; обичаше да си похапва сам в непозволено време и не виждаше причина защо и другите да не го правят.