Звездните рейнджъри [Starship Troopers]

После дочух в шлема си едно повикване, което се отнасяше до всички и което не искам да чуя никога отново. „Спасявайте се, както можете! Обратно! Обратно! Вдигайте се и назад! Ловете всеки корабен радиосигнал, които успеете да засечете. Шест минути! До всички! Връщайте се и помогнете в движение на колегите си. Следвайте всеки сигнал! Спасявайте се, кой както…“

Побързах.

Главата на капрала се отдели от тялото, докато се опитвах да го измъкна от костюма, така че аз го зарязах и изчезнах с пълна скорост от онова място. Ако разполагах с време, сигурно бих проявил достатъчно разум да спася неговите оръжия, но тогава бях тавърде закъсал, за да разсъждавам; затова просто се изстрелях от там и се опитах да се добера до укрепения пункт, към които се бяхме насочили преди малко.

Той беше вече евакуиран и аз се почувствах изгубен… изгубен и изоставен. После чух повторно повикване, но не повикването, което очаквах — „Янки Дудъл“ (с което ни зовеше „Долината Фордж“), а „Ленивият Буш“, една мелодия, която ми бе непозната. Няма значение, това беше радиосигнал; ориентирах се по него — използвах разточително последното си гориво за скокове и се качих се на борда точно когато се канеха да включат двигателите. Бях се озовал във вътрешността на кораба „Вуртрек“ в такъв шок, че не можех да си спомня личния си номер.

Чувал съм да наричат това „стратегическа победа“ — но аз бях там и се обзалагам, че отнесохме ужасен пердах.

Шест седмици по-късно (чувствах се шест години по-стар) във флотската база на Санктор бях зачислен към командата на кораба „Роджър Йънг“ и докладвах за това на корабния сержант Джелал. На пробитата месеста част на лявото си ухо носех черепче с една кост. Ал Дженкинз беше с мен и носеше също като моя череп (Котето така и не можа да се измъкне жив от тръбата на „Долината Фордж“). Неколцината оцелели Диви котки бяха разпределени по други места във Флота; бяхме загубили приблизително половината от бойната си мощ в сблъсъка между „Долината Фордж“ и „Ипрес“; страшната бъркотия върху повърхността на Клендату беше увеличила общия брой на пострадалите участници в десанта до 80 процента и командващите сметнаха, че е невъзможно бойната част да бъде възстановена отново, като се съберат само оцелелите — затова я разпуснаха, сложиха документите в архивите и решиха да изчакат, докато зарастнат душевните ни рани, за да може в последствие рота К (Дивите котки) да се възроди с нови лица, но със старите традиции.