Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Децата прекараха в почивка три дни във Фашода, но безбройните комари край реката правеха престоя тук почти непоносим. През деня се появяваха рояци огромни сини мухи, които, въпреки че не хапеха, бяха толкова досадни, навираха се в ушите, обграждаха очите и дори се пъхаха в устата. Още в Порт Саид Стас беше чул, че комарите и мухите разнасят тропическата треска и микробите, причинявайки възпаление на очите; затова накрая сам помоли СекиТамала да ги изпрати по-бързо, още повече, че наближаваше пролетният дъждовен период.
XXI
— Сташек, защо ние все пътуваме и пътуваме, а Смаин го няма и няма?
— Не зная. Сигурно се движи бързо напред, за да стигне скоро до местностите, където ще може да налови роби. Искаш ли да се присъединим вече към неговия отряд?
Момичето кимна с изрусялата си главица в знак, че много желае това.
— Защо желаеш толкова? — попита Стас.
— Може би при Смаин Гебхър няма да посмее да бие толкова жестоко горкия Кали.
— Смаин сигурно не е по-добър. Те всички са безмилостни към робите си.
— Така ли?
И две сълзици се търкулнаха по нейните хлътнали бузки.
Беше деветият ден от пътуването. Гебхър, който сега бе водач на кервана, първоначално намираше лесно следите от похода на Смаин. Останките от опожарената джунгла и местата на лагеруването, осеяни с оглозгани кости и различни отпадъци, му сочеха пътя. Но след пет дни попаднаха на обширна изгоряла степ, по която вятърът беше раздухал пожара от всички страни. Следите станаха неясни и объркани, защото Смаин, изглежда, беше разделил своя отряд на няколко по-малки части, за да улесни обкръжението на дивеча и снабдяването с храна. Гебхър не знаеше в каква посока да вървят и често се случваше след дълго лутане керванът отново да се върне на мястото, от което е тръгнал. След това попаднаха в гори, а като преминаха и тях, навлязоха в скалиста местност, където земята беше покрита от плоски скали или дребни камъни, разпръснати толкова нагъсто върху голяма площ, че напомняха на децата за градските калдъръми. Растителността тук беше оскъдна. Само тук-таме между скалните отломъци растяха еуфорбии, кръстатки, мимози, а по-рядко — високи светлозелени дървета, които Кали наричаше на езика кисвахили „мти“ и с чиито листа хранеха конете. В околностите нямаше никакви рекички и поточета, но, за щастие, бяха започнали вече от време на време да валят дъждове и вода се намираше във вдлъбнатините и скалните цепнатини.
Дивите животни бяха пропъдени от отредите на Смаин и керванът би умрял от глад, ако не беше изобилието на токачки, които много често се вдигаха под краката на конете, а привечер толкова гъсто отрупваха дърветата, че беше достатъчно човек да гръмне по тях, за да паднат няколко на земята. Пък и те никак не бяха страхливи и позволяваха да се доближат до тях, а се издигаха така тежко и тромаво, че дори тичащият пред кервана Саба ловеше и душеше токачки почти всеки ден.
Хамис убиваше по петнайсетина на ден със старата пушкакремъклийка, която беше изпросил от един дервиш подчинен на Хатим, по пътя от Омдурман за Фашода. Повече сачми обаче нямаше, щяха да му стигнат най-много за двайсетина патрона и го тревожеше мисълта: какво ще правят, когато запасът се изчерпи. Понякога, макар и изплашени, между скалите се появяваха малки стада ариели, красиви антилопи, разпространени в цяла Средна Африка, но по ариелите трябваше да се стреля с щуцера; а те не умееха да си служат с пушката на Стас. Гебхър пък не искаше да му я даде в ръцете.
Суданецът също започна да се тревожи от дългия път. Понякога му идваше на ум да се върнат във Фашода, защото, ако се бяха разминали със Смаин, можеха да се заблудят в дивите местности, където освен глада ги заплашваха дивите зверове и още по-дивите негри, обхванати от мъст заради ловните експедиции, устройвани срещу тях. Но понеже не знаеше, че СекиТамала тръгва срещу Емин, защото разговорът не стана в негово присъствие, страхуваше се от мисълта, че ще трябва да застане пред очите на силния емир, който му заповяда да заведе децата при Смаин и му даде писмо за него, като му заяви, че ако не свърши добре задължението си, ще увисне на бесилката. Всичко това изпълваше душата му с мъка и злоба. А за своите разочарования вече не смееше да си отмъщава на Стас и Нели, затова, пък плещите на бедния Кали всеки ден се обливаха в кърви под бича му. Младият роб се приближаваше до суровия си господар винаги с трепет и тревога, но напразно прегръщаше той краката му и целуваше ръцете му, напразно падаше по очи пред него. Нито покорството, нито стоновете трогваха каменното му сърце и бичът при най-малкия повод, а понякога и без повод раздираше тялото на нещастното момче. Нощем поставяха на краката му дъска с прорези, за да не избяга. Денем вървеше завързан край коня на Гебхър, което забавляваше много Хамис. Нели оплакваше със сълзи злата участ на Кали, Стас се възмущаваше от душа и на няколко пъти упорито се застъпваше за него, но като-забеляза, че това повече дразни Гебхър, само стискаше зъби и мълчеше. Ала Кали разбра, че двамата се застъпват за него и ги обикна дълбоко със своето изстрадало, нещастно сърце.