Томек на военната пътека
- Автор: Шклярский Альфред
- Серия: Przygody Tomka Wilmowskiego #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сабина Радева
- Жанр: Детские и приключения
Электронная книга - «Томек на военната пътека». Краткое содержание книги:
Вървяха по една скалиста пътека, която водеше към върха. На места тя се превръщаше в изсечени в скалата стъпала, поради което качването по стръмната стена не беше много уморително. След повече от час бързо катерене, момчетата стигнаха върха. Томек се огледа наоколо.
Висок, полукръгъл скален зъбер ограждаше върха от север и изток, като образуваше висяща над пропаст тераса. На юг и запад веригата се снишаваше и откриваше великолепна гледка. В далечината, чак до линията на хоризонта, нарязана от очертанията на друга планинска верига, се простираше кактусово-мескитова пустиня. Слънцето залязваше в златен блясък и пурпур както на море. Вечерният мрак бавно забулваше степта с лека синкава мъгла.
Докато Томек се възхищаваше от живописната гледка, Червения орел измъкваше измежду скалите, които закриваха върха на планината, снопове равно нарязани клони и сухи съчки, приготвени там, и ги нареждаше на три еднакво отдалечени една от друга купчинки. След като свърши тая работа, той изчезна зад скалите.
Измина доста време. Томек потърси другаря си. Намери го в една скална ниша при малък, едва тлеещ огън. Червения орел привършваше скубането на хванатата кокошка. После изкорми сръчно птицата, наряза я на парчета, две от тях забоде на дълги дървени шишове и започна да пече месото на жаравата на огъня.
— Нека и Малкия вожд направи същото, ще имаме вкусна вечеря — каза той на Томек.
Томек не чака да го подканят втори път. Бързо набоде парчета от кокошката на дървени шишове и като индианеца ги държа над жарта, докато се свият и станат твърди и черни като трески. Опечената по такъв начин прерийна кокошка не беше много вкусна, но въпреки това момчетата я изядоха с голям апетит. Доядоха си с храна, донесена от ранчото, като пиеха вода от манерка. По едно време Червения орел погледна към небето и каза:
— Още е рано да се дават сигнали. Нека моят бял брат си почине малко, нека си легне да поспи, а в това време аз ще бодърствувам. Когато дойде време, ще те събудя.
— А Червения орел не е ли уморен? Можем да почиваме на смени — предложи Томек.
— Малкия вожд не знае кога е времето за даване на сигнали. Аз ще бодърствувам, а нека сега моят брат си почине — отговори индианецът.
— Добре тогава, с удоволствие ще си дремна — съгласи се Томек.
Той се върна на скалната площадка, където беше оставил одеялата, приготви си удобно леговище под самия полукръгъл зъбер и легна да спи. След малко Червения орел се показа иззад скалите. Той седна на земята близо до Томек и се облегна на голяма скала. Пурпурните отблясъци на залязващото слънце се стопиха в линията на хоризонта. На тъмното небе започнаха да се показват звезди. Томек притвори очи, но не можеше да заспи. Мисълта за неизвестната участ на нещастната Сали пропъждаше съня от очите му. Къде ли е сега и какво ли прави? Томек беше сигурен, че чака помощ от него. Като мислеше за това, той изгаряше от нетърпение. После започна да си мисли дали Черната светкавица ще се отзове на неговото повикване и ако се яви, дали ще иска да участвува в търсенето. Та нали всички твърдят, че червенокожият вожд организира въстание срещу белите? Само тоя факт е вече достатъчно доказателство за неговата омраза към колонистите. Тогава може ли да се разчита на него?
Като размишляваше така, без да иска, той погледна с премрежени очи Червения орел и забрави за умората си. Томек продължаваше да се преструва, че е заспал дълбоко, и непрекъснато поглеждаше към другаря си. След малко той вече напълно се убеди, че индианецът през цялото време не го изпуща из очи. С каква цел правеше той всичко това?
Томек уж през сън се обърна на лявата си страна. Така той имаше по-голяма свобода да наблюдава Червения орел.
Младият навай продължаваше да седи неподвижно, опрял ръце върху коленете на кръстосаните си крака, и не откъсваше поглед от потъналия в дълбок сън другар.
По едно време той се наведе над Томек, вслуша се в дишането му. Като се убеди, че бялото момче отдавна вече спи, Червения орел стана. Силуетът на навая ясно се открои на фона на небето. Като стъпваше безшумно, той се отправи към трите приготвени от преди купчини сухи дърва.
Бързо прехвърли част от двете странични купчини дърва върху средната, след което запали с кремък сухите пръчки. Стълб светъл пламък се извиси нагоре.
Червения орел погледна неспокойно към скалната стена, в чието подножие почиваше Томек, потънал в дълбок сън. Притворените му клепачи трептяха от блясъка на огъня.
Наваят се усмихна доволен. И тъй, все пак успя да не издаде на белия си приятел начина, по който се дават сигнали за помощ. Сега беше съвсем сигурен, се вождът Дългите очи ще то похвали, защото, както той твърди, само умрелите не издават тайни.