Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
— Пара, нямах понятие, че вие, първаците, сте философи.
— Първаците са древен народ — намеси се Шар. Той отново се бе обърнал да погледне през прозореца, сключил ръце зад гърба си. — Те не са философи, Лавън, но са безжалостно логични. Послушай това чехълче!
— За тези разсъждения би могло да има едно-единствено заключение — продължи чехълчето. — Нашият необикновен съюзник, Човекът, не прилича на нищо друго в тази вселена. Той бе и си остава негоден за нея. Мястото му не е тук; бил е… адаптиран. Това ни навежда на мисълта, че има други вселени освен нашата, но не можем да си представим къде се намират те и какви са особеностите им. Както е известно на хората, ние нямаме въображение.
Иронични ли бяха думите на това създание? Лавън не можеше да прецени. Той бавно каза:
— Други вселени ли? Как може това да е истина?
— Не знаем — бръмна монотонният глас на първака.
Лавън изчака, но чехълчето явно нямаше какво повече да каже.
Шар отново се бе разположил върху перваза на прозореца, обгърнал с ръце коленете си, и наблюдаваше приближаването и отдалечаването на неопределени очертания в осветения залив.
— Истина е — рече той. — Написаното върху плочата го изяснява. А сега нека ти разкажа какво гласи тя… Ние сме били направени, Лавън. Направили са ни хора — не като нас, но все пак наши прародители. Сполетяла ги е някаква беда, затова са ни създали и са ни сложили тук, в нашата вселена — така че, въпреки че е трябвало да загинат, човешкият род да продължи да съществува.
Лавън се надигна от изтъканата от спирогири рогозка, върху която седеше.
— Сигурно ме мислите за глупак! — рязко каза той.
— Не, ти си нашият Лавън; ти имаш право да научиш истината. Разбирай я както си искаш. — И Шар прехвърли ципестите си крака обратно в стаята. — Това, което ти казах, може да е трудно за вярване, но изглежда, че е така. Думите на чехълчето го потвърждават. Нашата непригодност да населяваме това място е очевидна. Ще ти дам няколко примера… Четиримата предишни Шар установиха, че няма да отидем по-далеч в проучванията си, докато не открием как да регулираме топлината. Получихме достатъчно топлина по химичен път, за да докажем, че дори водата около нас се променя, щом температурата се повиши или понижи забележимо; това разбрахме от самото начало. Но спряхме дотам.
— Защо?
— Защото топлина, получена в открити води, изчезва така бързо, както и се получава. Веднъж се опитахме да затворим тази топлина и вдигнахме във въздуха цяла тръба от крепостта, унищожавайки всичко наоколо; сътресението бе ужасно. Измерихме наляганията, получени при взрива, и установихме, че никой от познатите ни материали не би устоял. На теория има някои по-издръжливи вещества — но за получаването им се нуждаем от топлина! Вземи нашия химичен състав. Живеем във вода. До някаква степен всичко, изглежда, е разтворимо. Как изолираме една химична проба в съда, в който я поставяме? Как поддържаме един разтвор еднакво наситен? Не зная. Всички пътища ме извеждат до една и съща каменна врата. Ние сме мислещи същества Лавън, но има нещо крайно погрешно в начина, по който възприемаме вселената, където живеем. На практика излиза, че не постигаме нищо.
Лавън безпричинно отметна развяната си коса назад и каза:
— Може би имаш предвид грешките ни. Справяли сме се добре с войните, с реколтите и с други подобни практически въпроси. Ако не успеем да създадем голямо количество топлина… е, повечето от нас няма да забележат липсата й; стига ни и тази, която имаме. Как се предполага, че е изглеждала другата галактика, онази, в която са живели предците ни? Дали е била поне малко по-добра от нашата?
— Не зная — призна Шар. — Тя толкова се е различавала от сегашната, че е трудно да ги сравняваме. Металната плоча разказва някаква история за хора, които странствали от едно място на друго в самоходен затворен съд. Единственият аналогичен случай, който ми идва на ум, са лодчиците от обвивките на диатоми, които използуват нашите младежи, за да се пързалят по термонаклона, но явно в дадения случай става въпрос за нещо с много по-големи размери.
Представям си огромна лодка, затворена отвсякъде, достатъчно голяма, за да побере много хора — навярно двадесет или тридесет. Трябвало е да пътува поколения наред в някаква среда, където не е имало каквато и да е вода за дишане, така че хората били принудени да си носят лични запаси и непрекъснато да ги подновяват. Нямало годишни времена, никакъв лед не се образувал върху небосклона, защото за една затворена лодка няма небе, затова не е имало и спорообразуване.