Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Очаквате ли това с нетърпение?
Джини се загледа някъде под въжето с дрехите и си помисли за баща си.
— Да, много.
— Добре е да се радвате на пътуването. Щом пристигнете, ще имате много работа. Леля ви ви изпрати някои изненади.
Джини го погледна.
— Отишли сте да я видите?
— Отбих се, за да кажа на баща ви, че ще тръгваме в понеделник. Не беше вкъщи, така че размених няколко думи с леля ви, и й оставих съобщението.
„Дали не е разбрал нещо? Не се държеше подозрително.“
— Това е много мило от ваша страна — каза тя и се съсредоточи върху работата си.
Стив се позачуди защо тя се разстрои като разбра, че е посетил дома й. Може би тя беше загубила много повече през войната, отколкото даваше вид…
— Какво е това, господин Кар? — едно от момчетата на Дейвис извади ножа на Стив от ножницата в ботуша му, докато той размишляваше.
Стив реагира веднага, като грабна острието и го изтръгна от ръката на стреснатото дете.
— Това е остро и опасно, синко. Никога не си играй с ножове или пушки.
— Съжалявам, сър. Няма да се повтори. По-добре да си тръгвам.
Джини и Стив наблюдаваха притесненото момче как избяга при другите деца. Тя погледна ръката на скаута, докато той втъкваше обратно оръжието и видя червена струйка от дланта му.
— Вие кървите. Нека да видя ръката ви.
Стив погледна раната.
— Само драскотина. Не боли много.
Джини хвана ръката му и я огледа.
— Трябва да се превърже, аз ще…
— Не се тревожете. Мога и сам да се погрижа за това. Винаги сам се грижа за себе си.
— Тази кръв трябва да докаже, че и вие сте човек като всеки друг. Не би ви навредило да допуснете и други хора до себе си. Може и да бъдете изненадан като разберете, че това ви харесва. Раната може да се инфектира. Трябва да я превържа. Освен това искам да се науча на това — можете да ми казвате какво да правя. Настоявам, Стив! — Тя улови китката му и го придърпа към колата си. — Седнете тук, докато донеса кутийката с медикаментите.
Стив седна послушно с кръстосани крака, като наблюдаваше приготовленията й. Тя взе аптечката и един леген с прясна вода.
Джини изми нежно раната, но кръвта продължаваше да се стича.
— Не изглежда дълбока, така че няма да има нужда да се шие.
Тя дезинфекцира мястото и го уви с чиста превръзка. Скаутът не трепна през цялото време.
— Така е по-добре. Утре ще я проверя и ще сменя превръзката.
— Благодаря, доктор Ейвъри, свършихте добра работа.
Джини му върна усмивката и саркастично отбеляза:
— Виждате ли, не е толкова лошо да допускате някой да ви помага. За разнообразие. Правите толкова много за другите.
— Може би сте права — омекна той. Усети, че тя още не беше пуснала ранената му ръка. Докосването беше чудесно. Възбуждаше го и той отмести ръката си.
Оттласна се леко от задната преграда и се обърна към нея:
— Нещата, които изпрати леля ви, са там — той посочи една малка купчинка. — Довиждане.
Джини дълго гледа след него. После изхвърли кървавата вода и прибра аптечката. Върна се към прането си. Беше удивена, че той отстъпи пред молбата й. Беше й приятно да се грижи за него, да го докосва. Колкото повече време прекарваше с него, толкова повече искаше той да остане в живота й.
Полумесецът се опитваше да даде подходящо осветление на призрачния пейзаж. Работата му беше подпомогната от огньовете, чиито ярки пламъци подскачаха нагоре и изпращаха кълба дим. Абаносово черното небе бе изпълнено с ярки звезди. Освежителният полъх раздвижваше тревата и покритите с мъх клони. Земята беше още мека от двудневния дъжд, а нощта преливаше от звуци. Жабите и щурците се извисяваха над многогласния хор. Някои от колите бяха озарени от светлината на фенерите. Смях и гласове се носеха по вятъра. Хората си почиваха преди утрешния тежък ден.
Джини се разхождаше из сенките близо до нейната кола. Стив се присъедини към нея, без да успее да я изплаши. Тя се засмя.
— Не отивах далече, шефе. Помня вашето предупреждение да не оставам сама на отдалечено място. Обожавам нощта, звездите, луната, сенките — спокойствието на всичко това. Трябва да се потопите в тъмнината, за да ги усетите по-добре.
— Ако бяхме дълбоко на Запад, нямаше да бъдете в безопасност дори толкова близо до лагера и охраната. Опитен боец би могъл да пропълзи до вас и да ви убие, ограби или плени, без да издаде и звук.
— Тогава, радвам се, че сме тук тази нощ. Имали ли сте… много сблъсъци с индианци по време на пътешествията си?
— И да, и не — отговори той, гледайки на нея вече като на своя пленница.
— Обяснете това.
— Бил съм се с индианци, но и съм се сприятелявал с някои от тях.