Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Сприятелявал?! — отвърна като ехо тя.
— Имам такива приятели, Ана, но не се сприятелявам лесно.
— Вие непрекъснато ме удивлявате, Стив Кар. Кой сте вие всъщност?
— Какво имате предвид? — попита напрегнато той, като се опасяваше да не е казал нещо излишно.
— Откъде сте? Какъв живот водите?
— Обичам движението, така че не се заседявам на някое място твърде дълго.
— Нямате дом? Пътувате през цялото време?
— Да, предпочитам така.
— Къде сте ходили на училище?
— Какво?
— Изглеждате ми образован.
— Изненадващо ли ви звучи за един въшлив каубой, прашен пионер.
— Каквото и да науча за вас, не би ме изненадало. Вие сте голяма загадка.
— Майка ми…
Сега беше неин ред да се слиса.
— Какво?
— Майка ми ме обучи и подготви. Смяташе, че това би ми помогнало да бъда приет на „правилните“ места и от „правилните“ хора.
— Съдейки по горчивия ви тон, не ви е помогнало. Затова ли на секундата намразвате хора като мен? Сигурна съм, че самотният ви живот е бил труден и мъчителен.
— Въпреки това, което си мислите, Ана, не съм имал лош живот. Правя, каквото ми харесва.
— Наемали ли са ви някога като частен водач?
Той беше заинтригуван.
— Защо?
— Просто си помислих. Били ли сте?
— Да и бих го направил отново, стига само да ги има парите и предизвикателството.
Джини изостави за момента тази идея.
— Казахте, че не допускате хора да се доближат до вас, за да не ви ранят или навредят. Как бих могла аз да ви навредя?
— Не знаете ли, Ана?
— Предполагам, но не съм сигурна. Карам ли ви да се чувствате толкова нервен, колкото вие мен? Отблъсквате ме, защото не ме харесвате ли, или заради Кати?
Въпросът й се изплъзна, преди тя да се усети.
— Госпожа Кинг?! Сигурно така изглежда пред другите. Боях се от това! Поставих я на мястото й, когато тя ме издебна вчера в гората. Имах късмет, че не ме издра с ноктите си тази престорена малка котка. Трябваше да запазя спокойствие. Мразя жени, които се докопват до мен със зъби и нокти.
— Предполагам, че много жени ви преследват през пътуванията ви?
— Някои.
— А вие… отблъсквате ли всички?
— Май доста си пъхате носа — пошегува се той. — Трябва ли да започна да ви разпитвам за вашия любовен живот?
— Нямам такъв и никога не съм имала.
— Трудно ми е да го повярвам, красива и желана жена като вас.
— Вярно е, но досега не съм срещала, мъж, когото да поискам да опозная по-добре.
— Досега? — повтори той, като се запита дали трябва да продължи.
Погледът на Джини се сля с погледа на Стив.
— Докато не срещнах теб…
— Искате да ме опознаете? Защо?
— Защото си интересен, различен и привлекателен. Защото те харесвам. Защото смятам, че може да станем добри приятели. Това прекалено смело ли е?
— Доста прямо е за една дама.
— От това ли те е страх, защото аз съм една дама?
— Дамите причиняват на мъже като мен само неприятности и усложнения.
— Защо, Стив?
— Поради всички причини, които вие споменахте предишната нощ, когато ме нахокахте, и защото те желаят и се нуждаят от неща, които аз не мога и няма да им дам.
— Защо е толкова ужасно да бъдеш приятел?
Стив взе лицето й в ръцете си, вгледа се дълбоко в очите й и попита:
— Това ли е всичко, което искаш от мен, Ана Ейвъри? Аз не мисля така.
— Не зная какво точно искам от теб, Стив. Объркващо е.
— Знам, Ана, и това е проблем и за двама ни.
— Защо?
— Аз не съм уседнал тип. Потърси си съпруг в Тексас.
— Аз не търся съпруг, Стив, в Тексас или тук…
— Ти не си от тези, които биха… се забавлявали… ей така.
Тя се почувства облекчена, когато чу това.
— Аз…
Думите й заглъхнаха. Стив се наведе и я целуна. Езикът му заигра с нейния. Той я придърпа здраво към себе си. Изгаряща топлина заливаше тялото му. Поиска да я обладае, тук и сега. Тя трепереше в обятията му, беше обзета от желание и страст. Той знаеше, че би било чудесно да я научи как се прави любов, да го изпита с нея. Но какво щеше да се случи, след като му се отдаде? Нямаше ли да подложи на опасност мисията му? Нямаше ли да се залепи за него и да започне да иска прекалено много? Нямаше ли той да я нарани?
Копнежът на Стив обезпокои Джини. Странни и могъщи желания разпъваха и нея и тя разбра, че имената им са „Желание“ и „Страст“. Искаше да ги опознае… Но те биха могли да станат врагове, да станат опасни, да я хванат в своя плен. Тя вкусваше с удоволствие огнените му целувки и нежни ласки. Все още се владееше. Когато усети, че желанието й се усилва, тя се отскубна от него.
— Не мога… да направя това, Стив.