Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
Над тях блокадата на Конфедерацията вече бе започнала да се разкъсва. Свободните кораби с докове за кацане бяха пренасочвани, докато другите се опитваха да бомбардират Зергите, които сега бяха навсякъде.
Покрай тях се стрелна една триада от пламтящи триъгълници и Майк примигна, защото те оставиха огнени отпечатъци по очите му. Протосите също бяха тук — пълните им сили още не бяха пристигнали, но и те вече се включваха в картинката.
Получиха се доклади от най-отдалечените кораби. В пространството се отваряха пролуки и през тях нахлуваха ордите на Зергите. Мозъците на медузи с рачешките щипки, кралиците, муталиските, странните летящи омари, всички те изникваха от космоса и се спускаха върху Антига, призовани и хванати в капан като от песента на сирена.
Спускателният кораб влезе в дока на грамадния „Хиперион“ и целият екипаж напусна по-малкия съд. След това, той беше изхвърлен от дока и оставен да пада надолу към повърхността. Присъствието му само щеше да забави „Хиперион“ по време на бягството, а нямаше и време да бъде закрепян стабилно.
Корабът на Менгск се издигна като мехурче въздух сред паникьосаните конфедеративни сили и прииждащите Зерги. Последните се биеха само когато нещо препречваше пътя им, а Конфедерацията не ги разочароваше в това отношение, изправяйки най-добрите си кораби на линията на атаката. Имаше още няколко сияния, но мониторите на „Хиперион“ показаха експлозиите само като незначителни проблясвания, а всяка от мъничките светлинки представляваше смъртта на още петстотин човека от Конфедерацията сред ядрено кълбо пламъци.
Кериган беше изтощена и с пепеляво лице. Майк беше сигурен, че тя все още чуваше псионичния призив дори на тази височина. Зовът се разнасяше на някакво ниво, което той не можеше да определи, и прекосяваше дълбините на космоса, за да доведе враговете. Той й помогна да напусне дока за кацане.
Рейнър ги пресрещна в един коридор.
— Поздравления и на двамата — каза топло той. — Наистина подпалихте огън под задниците на Зергите. Не знам какво си им казала, лейтенант, но то определено ги накара да се затичат насам.
Кериган повдигна глава. Очите й блестяха от ярост и дори Рейнър можеше да види гнева и раздразнението в тях. После, толкова внезапно, колкото се бяха появили, те изчезнаха и след тях остана само изтощение.
Рейнър протегна ръка да докосне рамото на Кериган. Гласът му омекна, а челото му се сбърчи угрижено.
— Лейтенант, добре ли си? — Той раздели думите с кратки паузи, както отбеляза Майк.
Кериган отново вдигна глава и срещна погледа на Рейнър, но този път в очите й нямаше гняв. Майк си спомни за затворената обратна връзка — страхът, раждащ страх; загрижеността, раждаща загриженост.
— Добре съм — отвърна тя, отмятайки немирен кичур червена коса от лицето си. — Просто това беше много изморително.
Майк попита:
— Менгск?
— Горе, в наблюдателницата си — заяви Рейнър. — Мисля, че той иска да изгледа битката. Оставих го насаме с нея. Няма нищо, което държа да видя.
— Мога аз да му докладвам, ако искаш да си починеш — каза Майк на Кериган.
Тя се спря на място за миг и потръпна почти физически.
— Ще ти бъда благодарна, ако го направиш, Майкъл — изрече тя, докато продължаваше да гледа към Рейнър.
— Наистина изглеждаш като пребито куче — каза Рейнър на лейтенанта. Загрижеността му беше толкова очевидна, че дори Майк можеше да я разчете. — Искаш ли да си вземем по едно кайве в камбуза? И да си поговорим?
— Кафето ще ми дойде добре — отвърна Кериган и ъгълчетата на устата й се изкривиха в лека усмивка. — Да поговорим също. Да. Добре ще ми се отрази да поговорим.
Майк им махна с ръка и се насочи към асансьора, оставяйки двамата в коридора. Докато вратите се затваряха, той извади една мисъл на повърхността на съзнанието си, където Кериган можеше да я открие с лекота.
Не забравяй да го оставяш да си довършва проклетите изречения, помисли си той, след което потегли нагоре, за да открие човекът, който сътвори унищожението на Антига Прайм.
Менгск стоеше сам на наблюдателната палуба, хванал ръце зад гърба си и вперил поглед към главния екран. Комплектът за шах беше подреден за нова игра, а до пепелника беше поставен неотворен пакет цигари. На бара имаше две чаши и запечатана бутилка коняк.
Всички екрани, с изключение на главния, бяха изключени, а на него се виждаше картина в реално време — Антига Прайм, рееща се в средата на монитора. Малките жълти триъгълничета представляваха силите на Конфедерацията, червените бяха непрекъснато увеличаващите се Зерги. По повърхността се забелязваха малко синьо-бели точици, каквито Майк не бе срещал дотогава. На планетата имаше и няколко кръгчета: бунтовнически отряди, които не бяха имали късмета да се измъкнат навреме. Пред погледа на Майк те бяха погълнати от червените триъгълничета.