По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Това става само във филмите.
— Голям циник си, не мислиш ли?
— Изобщо не съм циник. Просто съм реалист. Стават и неприятни неща.
Полинг замълча.
— Какво? — попита Ричър.
— Ти каза „да зареди пушката“. Каза, че Ди Мари е можела да зареди пушката и да отиде в Африка.
— Имах предвид, че не е можела да го направи.
— Да, но ние се съгласихме, че Хобарт си е намерил нов партньор, нали така? — продължи Полинг. — Някой, на когото е можел да се довери напълно? Веднага след като се е върнал?
— Очевидно — каза Ричър.
— Не е ли възможно това да е била сестра му?
Ричър замълча.
— Въпросът за доверието се решава веднага, нали? — продължи Полинг. — Автоматично. Тя си е била тук, което решава и въпроса за бързината. Тя със сигурност е била на негова страна. И е събрала доста гняв. Дали не е възможно гласът, който си чул по телефона в колата, да е бил на жена?
Ричър помисли малко, преди да отговори:
— Предполагам, че е възможно. Досега не ми беше хрумвало. Изобщо. Но това може би е несъзнателно предположение от моя страна. Предразсъдък. Защото тези машини наистина са страшни. С тях и Мини Маус може да звучи като Дарт Вейдър.
— Ти каза, че гласът имал бързина и лекота. Като на дребен мъж.
— Да, така казах — кимна Ричър.
— Значи може да е бил на жена. И машината да го е променила с цяла октава.
— Възможно е — съгласи се Ричър. — Човекът със сигурност познаваше много добре улиците в Уест Вилидж.
— Както може да се очаква от някой, който живее тук вече десет години. А военният жаргон идва от това, че и съпругът, и брат й са били морски пехотинци.
— Може би — кимна той. — Грегъри спомена, че в Хамптънс е идвала жена. Дебела жена.
— Дебела?
— Грегъри каза „тежка“.
— На разузнаване?
— Не, двете с Кейт са разговаряли. Отишли са да се разходят на плажа.
— Може да е била Ди Мари. Може да е дебела. Може да е искала пари. Може би Кейт е отказала и това е била последната капка, която е преляла чашата.
— В тази история не става дума само за пари.
— Което не означава, че все пак донякъде не става дума за това — изтъкна Полинг. — Ако вземем предвид къде живее, Ди Мари има нужда от пари. Нейният дял излиза над пет милиона долара. Може би ги смята за един вид компенсация, че пет години са я държали в неведение. По един милион долара за всяка година.
— Може би — повтори Ричър.
— Все пак е някаква хипотеза — каза Полинг. — Не бива да я отхвърляме, без да я проверим.
— Не — отвърна той. — Не бива.
Полинг свали един атлас на града от етажерката и провери адреса на Хъдсън Стрийт.
— На юг от Хаустън Стрийт — съобщи тя. — Между „Вандъм“ и „Чарлтън“. А не между „Кларксън“ и „Лерой“. Сбъркали сме.
— Може би двамата харесват някой бар на няколко пресечки на север — предположи Ричър. — И без това няма как да се казва „Чарлтън Вандъм“. Звучи прекалено измислено.
— Така или иначе, тези улици са само на петнайсет минути оттук.
— Не бързай да се радваш. Това е просто още една тухла в стената. Който и да е живял там, единият или двамата, сигурно отдавна са изчезнали. Трябва да са луди, за да останат.
— Мислиш ли?
— Полинг, по ръцете им още има кръв, а в джобовете им — пари. Вече сигурно са на Каймановите острови. Или на Бермудите, или във Венецуела, или където там ходят хората в днешно време.
— И какво ще правим ние?
— Ще отидем на Хъдсън Стрийт и ще се молим следата да е поне мъничко топла.
36
В течение на кариерата си и Ричър, и Полинг сигурно се бяха приближавали към общо хиляда сгради, в които може би има, а може би няма враждебно настроени заподозрени. Знаеха точно как се прави. Проведоха ефикасна и полезна тактическа дискусия. Позицията им беше слаба, защото нито един от двамата не беше въоръжен, а Хобарт вече два пъти беше виждал Полинг. Все пак именно тя продължително и подробно беше разпитвала целия екип на Лейн след изчезването на Ан. Имаше голяма вероятност Хобарт да си спомни за нея дори след пет години, изпълнени с травмиращи преживявания. От друга страна, Ричър беше почти напълно убеден, че апартаментът на Хъдсън Стрийт ще се окаже празен. Не очакваше да намерят там нищо друго, освен няколко набързо изпразнени гардероба и неизхвърлена кофа за боклук.
Сградата не беше от онези, в които има портиер. Беше квадратен жилищен блок на пет етажа с фасада от скучни червени тухли и аварийно стълбище от черно желязо. Намираше се в края на една улица, заета почти изцяло от офиси на дизайнерски студия и банкови клонове. Имаше очукана черна врата с алуминиева кутия за домофона. Десет черни бутона. Десет табелки с имена. Срещу апартамент 4Л с прегледен почерк беше написано името „Грациано“.