По трудния начин

— Отсъствал е цели пет години — каза тя. — Това почти със сигурност означава, че е отпаднал от системата, нали така? Прекъснат телефон, неплатени сметки за вода и електричество…

— Вероятно да — съгласи се Ричър. — Но все пак не е задължително. Тези хора са свикнали да пътуват внезапно. Винаги са живеели по този начин, дори тогава. Така че обикновено уреждат сметките им да се плащат автоматично.

— Банковата му сметка отдавна трябва да е празна.

— Зависи колко е имал в нея поначало. Ако още тогава е получавал толкова, колкото останалите получават сега, може да плати колкото си иска сметки за електричество, особено когато не си е вкъщи и не светва лампите.

— Преди пет години бизнесът на Лейн е бил много по-малък. Всички подобни компании бяха много по-малки, преди да намажат покрай терористите. Независимо дали е бил истински или фалшив, откупът за Ан беше само сто хиляди долара, а не десет милиона и половина. Значи и заплатите са били в такава пропорция. Този човек надали е бил богат.

Ричър кимна.

— Да, и сигурно е живеел под наем. Така че хазяинът отдавна е изхвърлил целия му багаж на тротоара.

— И какво ще правим сега?

— Ще чакаме — отвърна Ричър. — Ще чакаме включване от твоето бюрократче. Стига да не остареем и да не умрем, преди да се обади.

Но мобилният телефон на Полинг звънна отново, преди да е изминала и една минута. Този път беше на бюрото и се виждаше, а вибрацията зажужа по дървото. Тя го вдигна, каза името си и се заслуша. После бавно затвори капачето и го остави обратно.

— Ето че не остаряхме много — каза тя.

— Какво е намерил? — попита Ричър.

— Хобарт — отвърна Полинг. — Човекът, който се е върнал жив, се казва Хобарт.