По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— И аз така си мислех. Оставете го тук, ако предпочитате.
Полинг и Ричър излязоха на тротоара на „Бауъри“ и той за последно се загледа в стола, докато едно момче — може би внукът на собственика — го качваше на стената при останалите с помощта на дълга пръчка.
— Трудният начин — каза Полинг.
— Няма логика — каза Ричър. — Защо пращат човека, който не може да говори, да се оправя с всички?
— Сигурно в другия има нещо още по-забележително.
— Не искам дори да си представям какво е — каза Ричър.
— Лейн е изоставил тези двамата. Защо му помагаш?
— Не му помагам. Правя го заради Кейт и детето.
— Те са мъртви. Ти сам го каза.
— Това не означава, че не заслужават истината. Обяснението. Кой, къде, защо. Всички трябва да разберат какво се е случило с тях. Не можем да ги оставим просто да си отидат незабелязано, без никой да разбере. Някой трябва да ги защити.
— И това си ти?
— Играя с картите, които са ми раздадени. Няма смисъл да се оплаквам.
— И?
— И някой трябва да отмъсти за тях, Полинг. Защото това не е тяхната война. Със сигурност не е войната на Джейд. Ако Хобарт, Найт или друг човек се беше заел директно с Лейн, може би щях да стоя отстрани и да го насърчавам. Но този човек не направи така. Той се захвана с Кейт и Джейд. А една злина не бива да се поправя с друга.
— Нито пък с трета.
— В този случай това не важи — каза той.
— Ти дори не си виждал Кейт или Джейд.
— Виждал съм ги на снимка, което ми стига.
— Господи — каза тя. — Добре, че съм на твоя страна.
— Да — отвърна Ричър. — Добре е.
Двамата тръгнаха на север по Хаустън Стрийт, без да знаят къде точно отиват, и някъде по пътя мобилният телефон на Полинг явно се включи на вибрация, защото тя го извади от джоба си, преди Ричър да го е чул да звъни. Безшумните мобилни телефони го изнервяха. Ричър беше продукт на едно време, когато да посегнеш внезапно към джоба си по-скоро означаваше да извадиш пистолет, а не телефон. Всеки път, когато ставаше свидетел на нещо подобно, неволно отделяше по малко адреналин.
Полинг спря на тротоара, силно произнесе името си, за да надвика уличния шум, и се заслуша в продължение на цяла минута. После благодари и затвори капачето на телефона. Обърна се към Ричър и се усмихна.
— Моят човек от Пентагона се обади. Със сериозна информация. Може би все пак е влязъл с взлом в кабинета на някого.
— Намерил ли е име? — попита Ричър.
— Още не. Но има място. Буркина Фасо. Ходил ли си там?
— Никога не съм ходил в Африка.
— Държавата преди се казваше Горна Волта. Бивша френска колония. Голяма горе-долу колкото щата Колорадо, с тринайсет милиона жители и брутен вътрешен продукт в размер на една четвърт от богатството на Бил Гейтс.
— Но все пак имат достатъчно спестявания, за да наемат екипа на Лейн?
— Моят човек казва друго — отвърна Полинг. — Точно това е странното. Хобарт и Найт наистина са заловени там, но няма данни правителството на тази държава да е сключвало договор с Лейн.
— Твоят човек е очаквал да намери такива данни?
— Според него всичко се записва някъде.
— Трябва ни едно име — напомни Ричър. — Нищо повече. Не искаме да знаем историята на света.
— Той работи по въпроса.
— Да, но недостатъчно бързо. А ние не можем да чакаме. Трябва да пробваме нещо сами.
— Например?
— Нашият човек си е измислил името Лерой Кларксън. Може да е било шега, а може и да го е направил несъзнателно, защото живее някъде там.
— На „Кларксън“ или „Лерой“?
— Или на „Хъдсън“, или в Гринич Вилидж.
— Това вече са богаташки квартали. Човек, който току-що се е върнал от петгодишен престой в африкански затвор, не може да си позволи да си купи дори тоалетна на такова място.
— Да, но човек, който е получавал добри пари преди петгодишното прекъсване, може би вече си е купил нещо на такова място.
Полинг кимна.
— Да минем през моята кантора. Ще започнем от телефонния указател.
В телефонния указател на Манхатън имаше няколко души на име Хобарт и половин страница хора на име Найт, но нито един от тях не живееше на такова място в Уест Вилидж, че Лерой Кларксън да му послужи за псевдоним. Един от хората на име Найт можеше да се представи като Хорейшо Гансвоорт, един от хората на име Хобарт можеше да мине с по-обикновеното Кристофър Пери, но всички останали живееха на улици с номера вместо имена или пък в толкова източни квартали, че щяха да изберат подсъзнателно по-скоро имена като Хенри Мадисън, Алън Елдридж или Стантън Ривингтън.
— Звучат като герои от сапунен сериал — обобщи Полинг.
Тя разполагаше и с други бази данни — списъци, каквито всеки съвестен частен детектив със стари приятели в полицията и добра интернет връзка може да събере с годините. Но и в тях не се появиха никакви необичайни хора, които да се казват Найт или Хобарт.