По трудния начин

— В Ирак ли?

— Не мога да ти кажа.

Полинг затвори базите данни, отвори търсачката Google и написа името „Ди Мари Грациано“. Погледна резултатите и нещо в тях я накара да затвори Google и да пусне търсачката на съдебната система. Отвори се цяла страница с резултати.

— Виж ти — каза тя.

— Какво? — попита Ричър.

— Съдила е държавата. Държавният департамент и Министерството на правосъдието.

— За какво?

— За правото да получава информация за брат си.

Полинг натисна клавиша за разпечатване и започна да подава на Ричър страниците една по една, както излизаха от принтера. Ди Мари Грациано беше водила петгодишна съдебна битка, за да разбере какво се е случило с брат й Клей Джеймс Хобарт. Дълга, трудна и жестока битка. В това нямаше съмнение. Още в самото й начало работодателят на Хобарт — Едуард Лейн от охранителната компания — беше подписал клетвена декларация, че в съответния период Хобарт е работил като частно лице за правителството на САЩ. Така че Ди Мари беше продължила и беше изпратила петиция до конгресмена и до двамата сенатори от своя избирателен окръг. Беше се свързала с председателите на комисиите по отбраната в Конгреса и в Сената. Беше писала на вестниците и беше разговаряла с журналисти. Беше получила покана за Шоуто на Лари Кинг, но в последния момент участието й беше отменено. За кратко беше наела частен детектив. Най-сетне случаят й беше поет на доброволни начала от адвокат, който беше завел дело срещу Министерството на отбраната. От Пентагона бяха отрекли да знаят каквото и да било за работата на Клей Джеймс Хобарт след деня, в който беше свалил униформата си на морски пехотинец. Тогава Ди Мари беше завела дело срещу Държавния департамент. Някакъв петоразреден адвокат оттам я беше уверил, че Хобарт ще бъде обявен за издирване като турист, изчезнал в Западна Африка. Тогава Ди Мари отново се беше заела да тормози журналистите и да изпраща петиции до правителството, за да настоява да уважат правото й на информация. Повече от половината от тях вече бяха отхвърлени, а останалите бяха заседнали някъде в бюрократичната машина.

— Наистина е направила всичко възможно, не мислиш ли? — каза Полинг. — Метафорично казано, тя е палила свещ за брат си всеки ден в продължение на пет години.

— Като Пати Джоузеф — отбеляза Ричър. — Две сестри, замесени в една и съща история.

— Дванайсет месеца след началото в Пентагона вече са знаели, че Хобарт е жив. И са знаели къде се намира. Но са мълчали цели четири години. Оставили са горката жена да страда сама.

— А тя какво точно е искала да направи? Да зареди пушката и да отиде до Африка, за да го спаси собственоръчно? Да го върне в Щатите, за да го съдят за убийството на Ан Лейн?

— Срещу него няма никакви доказателства.

— Няма значение, вероятно наистина е било най-добре да не й казват нищо.

— Говориш като истински военнослужещ.

— Все едно ФБР е рог на изобилието, от който се сипе информация.

— Поне е можела да отиде там и лично да подаде молба до правителството на Буркина Фасо.