![Войната на старците [Old Man's War - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/4/8/8/vojnata-na-starcite-old-man-s-war-bg-download.jpg)
Войната на старците [Old Man's War - bg]
- Автор: Скальци Джон
- Серия: Войната на старците #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Войната на старците [Old Man's War - bg]». Краткое содержание книги:
Добрата новина е, че човечеството вече е овладяло междузвездните полети. Лошата — че подходящите за живот планети са малко, а извънземните, готови да се бият за тях — много. Вселената, оказва се, е враждебно място.
— Не се бия заради почерпките — рекох. — Ако не си забравил, тук сме на туристическо пътешествие из пъкъла без право на отказване по средата.
— Какво пък, ако някой въобще намери начин как да стане това, със сигурност ще си ти.
— Струва ми се, че придаваш прекомерно значение на идеята ми — рекох и когато се обърнах, забелязах, че Алън е застанал мирно. Към мен се приближаваха Виверос, лейтенант Кейс и някакъв офицер, когото не познавах.
— Пери — поде лаконично Кейс.
— Лейтенант — отвърнах. — Сър, виноват, задето не мога да козирувам. Нося мъртъв другар към моргата.
— Че къде другаде? — попита лейтенантът и кимна към трупа. — Кой е това?
— Уотсън, сър.
— Ах, той значи — рече Кейс. — Не му отне много време, както виждам.
— Беше доста избухлив, сър — рекох.
— Не се и съмнявам. Какво пък. Пери, това е подполковник Рубики, командир на 233-ти.
— Сър — казах. — Виноват, задето не козирувам.
— Да, трупът и прочее — кимна Рубики. — Синко, исках само да те поздравя за идеята ти за двойна стрелба днес. Ти спести доста време и изгубени задници. Ще ти призная, че консу ни изненадаха неприятно с новите си персонални щитове и щяхме да си имаме големи ядове. Редник, смятам да те предложа за награда. Какво мислиш за това?
— Благодаря ви, сър. Но предполагам, че рано или късно и другите щяха да се досетят.
— Сигурно, но ти се сети пръв, а това има значение.
— Тъй вярно, сър.
— Синко, когато се върнем на „Модесто“, надявам се, ще позволиш на един стар кашик да те почерпи питие.
— За мен ще бъде чест, сър! — Изпънах се. Зад мен Алън се изкикоти тихо.
— Добре, синко. Поздравления още веднъж. — Рубики кимна към Уотсън. — И съжалявам за твоя приятел.
— Благодаря, сър!
Алън пристъпи напред и козирува и за двама ни. Рубики отвърна на поздрава, завъртя се и последва Кейс. Виверос остана при нас.
— Изглеждаш учуден — каза ми.
— Мислех си, че трябва да са изминали поне петдесет години, откакто някой ми е викал „синко“.
Виверос се засмя и посочи Уотсън.
— Знаеш ли къде да го отнесеш?
— Моргата е отвъд билото — отвърнах. — Ще го оставя там и после се качвам на първия кораб за „Модесто“.
— Прави каквото искаш, Пери — рече Виверос. — Ти си героят на деня.
Тя понечи да си тръгне, но аз я спрях.
— Ей, Виверос. Винаги ли е така?
— Кое да е винаги така?
— Ами това — рекох. — Войната. Битките. Сраженията.
— Какво? — Тя ме погледна объркано, после подсмръкна. — Не, разбира се. Днес беше като разходка в парка. По-лесно не можеше да бъде. — Тя поклати глава и се отдалечи, накуцваше.
Така приключи моята първа битка. И започна епохата на войните.
10.
Маги бе първата от Дъртите пръдльовци, която изгубихме.
Загина в горните слоеве на атмосферата на една колония на име Въздържание — доста иронично, като се имаше предвид, че типично за миньорските колонии и тази бе наситена с барове и бордеи. Заради богатите съдържания на тежки метали в кората на планетата тя бе апетитна хапка, подлагана на чести атаки, и Колониалните сили поддържаха усилен контингент. Корабът на Маги „Дейтън“ прекарвал подкрепления, когато в близкия космос неочаквано изникнали сили на оху и взели да ръсят върху повърхността армии от роботи.
Взводът на Маги имал за задача да прогони нашествениците от алуминиева мина на стотина километра от главния космопорт Мърфи. Но така и не достигнали повърхността. Докато се снижавали в атмосферата, получили пряко попадение от вражеска ракета. Повечето от войниците загинали от пръсналите се метални отломъци.
Маги не била сред тях. Била засмукана в пълно съзнание от вакуума на космическото пространство около Въздържание и нейният боен унитард прикрил автоматично лицето й, за да попречи на въздуха да изхвърчи от гърдите й. Маги незабавно се свързала със своя отдельонен и с взводния. От първия не било останало нищо, което да е в състояние да проведе разговор. Вторият се намирал на борда на тежко повредения кораб, който се придвижвал към най-близкия съд на КОС, за да прехвърли на борда му оцелелите. Боят с оху продължавал, пък и десантните кораби не са екипирани със средства за спасяване в космоса и атмосферата. Наоколо царял хаос, а Маги била твърде дребна цел, за да заинтригува противника, и прекалено далеч от повърхността на планетата и гравитационния й пояс.
След като премислила всичко това и направила трезва оценка на положението, в което била изпаднала, и за постепенно намаляващото количество кислород в нейната УмнаКръв, Маги извадила пушката от раницата, прицелила се в най-близкия охейски кораб и започнала да пуска ракета след ракета. Всеки пореден изстрел й осигурявал добавъчна реактивна тяга и ускорявал падането й към тъмното нощно небе на Въздържание. По-късният анализ на битката показал, че голяма част от ракетите попаднали в целта, макар да предизвикали повърхностни повреди.