Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Климатикът бе по-скоро шумен, отколкото ефективен, но все пак стаята скоро се стопли. Изключи го и провери бельото си. Бикините й бяха почти сухи, с изключение на колана. Сложи ги набързо и се облече, в случай, че Уеб се върнеше по-рано, отколкото бе казал. Не че не бе я разгледал и докосвал навсякъде, но това бе снощи. След като на сутринта си бе тръгнал по този начин, ясно бе дал да се разбере, че миналата нощ не означава нищо повече за него, освен физическо облекчение.
Среса правата си, гъста коса назад и я остави свободно да изсъхне. Това бе най-голямото предимство на хубавата прическа, не се нуждаеше от много поддържане. Малкото багаж, който носеше със себе си бе заключен в багажника на колата й под наем, която вероятно бе все още паркирана пред онзи мръсен малък бар до магистралата, но не бе съвсем сигурна дали бе близо до него. Единственият грим, който носеше в дамската си чанта, бе пудра и гланц за устни. Използва ги набързо, без да се заглежда в огледалото нито за секунда повече от необходимото, за да ги положи на място.
Отвори вратата, за да позволи на свежия пустинен въздух да нахлуе в стаята, включи малкия телевизор, закрепен на стената, и седна на единствения стол в стаята — доста неудобен и с изпокъсана тапицерия, приличаш на откраднат от болнична чакалня.
Не обръщаше кой знае колко внимание на програмата, някакво утринно шоу. Телевизорът просто нарушаваше тишината, а това бе всичко, от което се нуждаеше в момента. Понякога, когато не можеше да заспи, включваше собствения си телевизор, за да може говорът да й даде илюзията, че не е съвсем сама в нощта.
Продължаваше да седи, когато точно пред вратата спря някаква кола. Двигателят угасна сред облак прах. После се отвори врата и се затръшна, по асфалта проехтяха тежки стъпки и накрая Уеб изпълни входа. Силуетът му се очертаваше от ярката слънчева светлина, а широките му рамене почти изпълваха свободното пространство от край до край.
Не влезе в стаята. Само изрече:
— Готова ли са?
И Роана мълчаливо стана, изключи лампата и телевизора и взе чантата си.
Въпреки самоналоженото си изгнание, явно не бе изгубил напълно южняшките си маниери, тъй като й отвори вратата на пикапа. Роана се качи, съсредоточавайки усилията си най-вече върху това да не издаде по никакъв начин болката, която изпитваше при сядане, и се настани внимателно. Сега, на дневна светлина, можеше да забележи, че пикапът е металносив отвън и отвътре, както й, че е почти нов. На пода имаше допълнителна ръчка, което означаваше, че колата е с двойно предаване — може би поради необходимостта да се ползва в пресечена местност.
Докато сядаше зад кормилото, Уеб й хвърли неразгадаем поглед. Почуди се дали очаква от нея да започне да планира сватба, или да се нахвърли върху него за това, че я е изоставил по този начин сутринта. Но не направи нито едно от двете. Просто седеше безмълвно.
— Гладна ли си?
Поклати глава, а после си спомни, че той обичаше гласни отговори.
— Не, благодаря.
Устните му се свиха неодобрително, докато палеше двигателя и обръщаше на паркинга.
— Ще ядеш. Качила си малко килограми, които ги отиват. Няма да ти позволя да хванеш самолета, без да си хапнала.
Не си бе запазила билет за обратния полет, тъй като не знаеше колко дълго ще остане. Отвори уста, за да му обясни, а после забеляза упоритото изражение на лицето му и разбра, че вече й е запазил място.
— Кога тръгвам?
— В един часа. Успях да ти запазя билет на директен полет от Тъксън до Далас. Разполагаш само с четирийсет и пет минути между двата полета в Далас, но това ще ти позволи да се прибереш в Хънтсвил в по-разумен час. Ще стигнеш вкъщи около десет — десет и половина вечерта. Трябва ли да се обадиш на някого в Хънтсвил, за да те приберат?
— Не. — Беше карала сама до летището, тъй като никой друг не бе изявил желание да й направи тази услуга. Не, не беше честна. Не беше молила никого. Никога не молеше никого да направи нещо за нея.
Докато хапнеше — както изглежда, бе твърдо решен тя да го направи, — щеше да се наложи почти веднага да тръгне за летището, за да може да върне колата под наем и почти тичешком да стигне до самолета. Може би съвсем целенасочено не й беше оставил почти никакво време. Не искаше да говори с нея, нито да прекара и минута повече от необходимото в нейната компания.
— Недалеч оттук има едно заведение, което сервира закуски до единайсет часа. Храната не с нещо особено, но с вкусна.
— Просто ме остави до бара, за да мога да си прибера колата — отвърна тя, гледайки през прозореца — навсякъде другаде, само не и към него. — Ще се отбия в закусвалня за бързо хранене.