Пустош

Без изобщо да му даде възможност да отговори, баща му го завлече в апартамента. На портала между трапезарията и кухнята Джейк забеляза Грета Шоу. Тя го изгледа със съчувствие, после изчезна, преди да е попаднала пред очите на „господина“.

Майката на Джейк седеше в своя люлееш се стол. Щом го видя, се изправи, но не скочи — нито пък се втурна да го прегръща, да го обсипва с целувки и да му се кара. Като се доближи, Джейк позна по очите й, че е взела най-малко три валиума от обед насам. Може би дори четири. И двамата му родители бяха убедени, че подобрява живота.

— Тече ти кръв! Къде си бил? — Тя зададе този въпрос с изискания си акцент на възпитаничка на прочутия колеж „Васар“, произнасяйки всички думи съвършено ясно и правилно. Сякаш срещаше познат, претърпял незначително автомобилно произшествие.

— Навън — отвърна той.

Баща му го блъсна грубо. Джейк не очакваше удара. Препъна се и падна на навехнатия си глезен. Кракът му отново изтръпна от болка и момчето изведнъж се вбеси. Не вярваше баща му да се е разгневил, понеже синът му се е изпарил от училище, оставяйки някакво налудничаво съчинение; баща му беснееше, защото Джейк имаше нахалството да наруши собствения му безценен график.

До този миг момчето бе изпитвало смесени чувства към баща си: недоумение, страх и някаква странна, объркана обич. Сега на повърхността изплуваха други емоции и презрение. В тях се примесваше и особено усещане за носталгия. То бе най-силно и постепенно забулваше всичко останало като дим. Като гледаше пламналите страни и идиотската прическа на баща си, му се искаше да се върне в запустелия парцел, да гледа розата и да слуша хора. „Не ми е мястото тук — рече си. — Вече не. Имам да върша работа. Да знаех само какво точно.“

— Пусни ме — процеди през зъби.

— Какво каза? — Баща му облещи насреща му сините си очи. Тази вечер бяха кръвясали. Сигурно добре се бе заредил с „магическия“ си прах и моментът надали бе особено подходящ да му се отговаря, но Джейк осъзна, че въпреки това има твърдото намерение да му се противопостави. Няма да се остави да бъде измъчван като мишка в ноктите на садистичен котарак. Не и тази вечер. Може би никога повече. Изведнъж си даде сметка, че ядът му до голяма степен се дължи на един прост факт — не можеше да говори с тях за случилото се — за случващото се. Те бяха заключили всички врати.

„Но аз имам ключ“ — успокои се той и попипа находката си през панталоните. В съзнанието му изплува краят на странното четиристишие: „Ако искаш да избягаш и да поиграеш, по ЛЪЧА днес премини.“

— Казах да ме пуснеш — повтори. — Глезенът ми е изкълчен и ми причиняваш болка.

— Глезенът ще те заболи още повече, ако не…

Изведнъж Джейк почувства прилив на особена сила.

Сграбчи ръката, която се бе впила над лакътя му, и я отблъсна със замах. Баща му зяпна от изумление.

— Не съм ти подчинен — заяви момчето. — Аз съм ти син. Не помниш ли? Ако си забравил, погледни си снимката на бюрото.