Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Скоро? Може би… но Джейк се съмняваше. Буквите на табелата бяха избледнели, а ламарината бе понагъната. Самоук художник бе оставил своя автограф с яркосин спрей върху рисунката, изобразяваща луксозните постройки в Залива на костенурката. Джейк се питаше дали проектът е бил отложен, или компанията е фалирала. Преди около две седмици бе слушал баща си да разговаря по телефона със своя съветник по финансовите въпроси, нареждайки му да стои далеч от разни жилищни инвестиции. „Хич не ми дреме, че носи данъчни облекчения! — едва ли не пищеше той (това бе, доколкото Джейк можеше да прецени, обичайният тон, с който баща му разискваше финансови въпроси — и може би кокаинът в чекмеджето имаше нещо общо с цялата работа). — Ако само за да разгледаш плана, ти предлагат цял телевизор, значи има нещо нередно!“
Дървената ограда му стигаше до брадичката. Цялата бе облепена в афиши: Оливия Нютън Джон ще пее в Реидио Сити някаква група на име „Джи Гордън Лиди и дъ Гортс“ щяла свири в Ййст Вилвдж, плакат на филм със заглавие „Войната на зомбитата“, който беше минал по кината тази пролет На няколко места бяха заковани и табели с надпис „ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО“, но повечето бяха изчезнали под четките с лепило на амбициозни разлепвачи на обяви. Малко по-нататък имаше друго творение със спрей първоначално цветът несъмнено е бил огненочервен, но вече бе избелял до пепеляворозовия цвят на розите, които цъфтят в края на лятото. Ококорен от изумление, Джейк прочете думите шепнешком:
Поне произходът на странното стихче (ако не значението му) бе ясен. В крайна сметка този край от източната част на Манхатън бе популярен като Залива на костенурката. Но това не обясняваше защо по гърба му сякаш полазиха цял полк мравки нито пък недвусмисленото усещане, че отново е попаднал на някакъв пътен знак по фантастичната невидима магистрала.
Разкопча ризата си и напъха двете книжки вътре. После се огледа установи, че никой не му обръща внимание, и се хвана за горния край на оградата. Повдигна се, преметна крак от другата страна и скочи на земята. Левият му крак се приземи на нестабилна купчина тухли, която веднага се срути. Глезенът се огъна под тежестта на тялото му и силна болка прониза целия му крак. Тупна на земята и извика от болка и изненада, защото се търкулна настрана и множество тухлени късчета се впиха в гърдите му като огромни груби пестници. Остана да лежи така за миг, опитвайки се да възстанови нормалното си дишане. Струваше му се, че не се е ударил много лошо, но си беше изкълчил глезена и той вероятно щеше да се подуе. Като се върне вкъщи, вече ще накуцва. Но просто ще трябва да го понесе с усмивка — разбира се, нямаше пари за такси.
„Но ти всъщност не се каниш да се прибираш у дома, нали? Жив ще те разкъсат.“
Е може да го разкъсат, а може и да не го разкъсат. Очевидно нямаше особено голям избор в този случаи. Пък и това ще го решава после. Сега смяташе да изследва празното място, което го бе привлякло като магнит, доближел до метални стружки. В миг осъзна, че продължава да усеща силата наоколо, при това по-осезаемо от всякога. Не му се вярваше това да е чисто и просто празен парцел. Тук ставаше нещо, при това нещо голямо. Усещаше как въздухът жужи, сякаш пълен с искри, които изскачат от най-голямата електроцентрала на света.
Надигна се и установи, че всъщност му е провървяло. Малко по-встрани имаше купчина натрошени стъкла. Ако беше паднал върху нея, щеше да се изпонареже много лошо.
„Това беше витрината — рече си Джейк. — Когато магазинът още съществуваше, от тротоара през витрината се виждаха всичките меса.“ Не можеше да си обясни от къде са му известни тези подробности, но все пак ги знаеше — без капка съмнение.
Замислено се огледа, после навлезе по-навътре в парцела. Почти по средата, полускрита под избуялите пролетни треволяци, се криеше друга табела. Джейк коленичи до находката, изправи я и почисти засъхналата кал. Буквите бяха избледнели, но още се четяха: