Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Към папката бе прикачен малък плик. Джейк го дръпна и вдигна поглед към госпожа Шоу, докато го отваряше.
— Как са нашите? — попита.
Тя си позволи да се поусмихне.
— Баща ти искаше да те попитам защо не си признал, че имаш предизпитна треска. Каза, че като бил малък, и на него му се случвало веднъж-два пъти.
Джейк бе поразен от това откритие — баща му не бе от хората, които се отдават на спомени, започващи с думите: „Знаеш ли, като бях малък…“ Опита се да си представи баща си като дете с предизпитна треска, но не му се удаваше особено — въпреки всичките си старания успяваше да извика само неприятната представа за войнственото джудже с тениска с надпис „Пайпър“ — джудже с везани каубойски ботуши и с щръкнала на челото черна коса.
Бележката бе от господин Бисет.
„Скъпи Джон,
Бони Ейвъри ми каза, че си си тръгнал по-рано. Беше притеснена за теб, както съм и аз, макар и двамата да сме се сблъсквали с подобни случаи и преди, особено по време на изпити. Моля да ми се обадиш веднага щом дойдеш на училище утре сутринта, нали? Каквито и проблеми да имаш, могат да се разрешат. Ако напрежението от изпитите е прекалено голямо за теб — повтарям, че това се случва непрекъснато — можем да уредим отлагане. Най-важно е да се чувстваш добре. Обади ми се довечера, ако искаш — ще ме намериш на телефон 555–7661. Можеш да звъниш до полунощ.
Помни, че всички много те харесваме и сме на твоя страна.
A votre sante X. Бисет“
На Джейк му се доплака. Тревогата бе изказана направо и това бе прекрасно, но бележката изразяваше и друга, неизказани чувства, които бяха още по-чудесни — топлота, загриженост и усилие — (колкото и погрешно да бяха изтълкували случилото се) да проявят разбиране и да помогнат.
Господин Бисет бе нарисувал малка стрелка в долния край на бележката. Джейк обърна листчето и прочете:
„Между другото, Бони ме помоли да ти донеса това — поздравления!!“
Поздравления ли? Какво, да му се не види, означава това?
Джейк отвори папката. Към първата страница на съчинението му бе прикрепен лист хартия. Отгоре пишеше „ОТ КАБИНЕТА НА БОНИТА ЕЙВЪРИ“ и Джейк с изумление зачете написаните с ъгловат почерк редове.
„Джон,
Колегата несъмнено е дал израз на безпокойството, което тревожи всички ни — той умее да го прави ужасно добре — тъй че ще си позволя да се огранича до годишното ти съчинение, което прочетох и оцених през свободния си час. То е смайващо оригинално и далеч превъзхожда всички студентски работи, които съм чела през последните години. Чрез употребата на художествени повторения («… и това е истината») се е получила изключителна изразителност, но, разбира се, повторенията са само похват. Истинската стойност на съчинението е в символизма, който въвеждаш на първата страница чрез снимките на влака и вратата, и който невероятно умело развиваш в самата, работа. Тя е доведена до логичен край чрез картинката на «черната кула», която приемам както израз на твоята позиция, че традиционните амбиции са не само погрешни, но и опасни.
Не претендирам, че разбирам докрай всички символи (например «Господарката на сенките», «Стрелецът»), но ми се струва очевидно, че ти самият си «Затворникът» (в училището, в обществото и т.н.) и че образователната система е «Говорящият демон». Вероятно «Роланд» и «Стрелецът» символизират една и съща влиятелна фигура — може би баща ти? Това предположение толкова ме заинтригува, че проверих името му в документацията. Констатирах, че се нарича Елмър, но също така констатирах, че средният му инициал е Р.
Това ми се стори изключително провокиращо. Или може би името е двоен символ, базиран на името на баща ти и на стихотворението от Робърт Браунинг «Чайлд Роланд». На повечето си ученици не бих задала подобен въпрос, но зная колко много книги си изчел!
Във всеки случай съм изключително впечатлена. По-малките ученици често се изкушават от така наречения спиш на писане «поток на съзнанието», но рядко съумяват да го овладеят. Умелото съчетание на потока на съзнанието с употребата на символи е наистина великолепно постижение.
Браво!
Обади ми се веднага щом можеш — бих искала да обсъдим евентуалната възможност за публикация на това есе в първия брой на ученическото литературно списание догодина.
Б. Ейвъри
P.S. Ако внезапно съмнение в способността ми да оцет съчинение с такова неочаквано богато съдържание те е накарало да си тръгнеш днес от училище, надявам се, вече съм го разсеяла.“