Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Джейк извади листа и откри началната страница на изумително оригиналното си годишно съчинение. С червен мастило най-отгоре бе нанесена оценката 6+. Отдолу бе написала „ОТЛИЧНА РАБОТА!!!“
Джейк започна да се смее.
Целият ден — дълъг, страшен, вълнуващ, ужасяващ, тайнствен ден — се изля в продължителен гръмогласен смях. Отметнал глава назад, той се хвана за корема, отпусна се на стола и сълзите му потекоха от очите. Смееше се високо дрезгаво. Тъкмо да се успокои, пред погледа му се изпречваше някой ред от добронамерената рецензия на госпожа Ейвъри и той отново избухваше в смях. Не забеляза баща си, който дойде на прага на стаята му, погледна го озадачено и уморено а сетне се отдалечи, поклащайки глава.
Най-сетне забеляза госпожа Шоу, която продължаваше да седи на леглото и да го наблюдава с привидно безразличие, примесено с леко любопитство. Опита се да каже нещо, но не можа да проговори от смях.
„Трябва да престана — рече си той. — Трябва да престана, или направо ще се пукна. Ще получа инфаркт или удар, или нещо подобно.“
После си каза: „Питам се, как ли е изтълкувала «пуф-паф»?“ — и отново се запревива от смях.
Най-сетне пристъпът поутихна и премина в откъслечен кикот. Джейк изтри насълзените си очи и каза:
— Извинете ме, госпожо Шоу, но просто… ъ-ъ… имам шест плюс на годишното съчинение. То е с много… с много богато съдържание… и е много сим… сим…
Не успя да довърши. Отново се запревива, като се държеше за корема, който го заболя от смях. Икономката стана и се усмихна.
— Чудесно, Джон. Много се радвам, че всичко завърши толкова добре, и съм сигурна, че родителите ти също ще бъдат доволни. Вече ужасно закъснях — мисля, че ще помоля портиера да ми повика такси. Лека нощ и спи спокойно.
— Лека нощ, госпожо Шоу — отвърна Джейк, удържайки се с мъка. — И благодаря.
И веднага щом тя затвори вратата, продължи да се смее.
21
През следващия половин час родителите му го посетиха поотделно. Наистина се бяха успокоили, а оценката 6+ на годишното есе по английски ги успокои още повече. Джейк беше отворил на бюрото учебника по френски, но всъщност изобщо не го поглеждаше. Просто чакаше те да се махнат, за да разгледа внимателно книжките, които си бе купил същия ден. Подозираше, че истинският изпит по френски тепърва го очаква някъде зад хоризонта и на всяка цена искаше да го издържи.
Баща му надникна в стаята към десет без петнадесет, двадесетина минути след като майка му приключи краткото си посещение. Елмър Чеймбърс държеше цигара в едната си ръка и чаша с уиски в другата. Изглеждаше не само много по-спокоен, а направо упоен. Джейк безучастно се почуди дали пък Елмър не се е възползвал тайничко от валиумните запаси на майка му.
— Добре ли си, дете?
— Да. — Той отново се бе превърнал в малкото, спретнато момче, което винаги се владее напълно. Извърна към баща си очи, но те не пламтяха, а бяха помътнели.
— Исках да ти се извиня за одеве. — Баща му не се извиняваше често и не умееше да го прави. Джейк откри, че дори му е малко жал за него.
— Няма нищо.
— Тежък ден — продължи баща му. Махна с празната чаша и продължи: — Защо просто не забравим случилото се? — Изрече го така, сякаш току-що му е хрумнала най-великата и логична идея.
— Вече го забравих.
— Браво. — В гласът му прозвуча облекчение. — Време е да се понаспиш, нали? Утре ще трябва да даваш обяснения и да държиш изпити.
— Така е. Мама добре ли е?
— Добре е, добре е. Аз отивам в кабинета. Тази вечер имам много работа.
— Татко?
Баща му се обърна.
— Как ти е средното име?
Нещо в изражението на баща му му подсказваше, че той е погледнал бележката на годишното есе, но не си е направил труда да прочете нито самото съчинение, нито рецензията на госпожа Ейвъри.
— Нямам — отвърна той. — Имам само инициал, като Хари С. Труман. Но моят е Р. Как ти хрумна?
— Просто ми беше любопитно — каза Джейк.
Успя да се овладее, докато баща му излезе… но щом вратата се затвори, се метна на леглото, зарови лице във възглавницата и сподави поредния пристъп на лудешки смях.
22
Когато се увери, че избликът е отминал (макар че от време на време в гърлото му се надигаше някой и друг закъснял кикот) и че може да е спокоен за баща си, заключен в кабинета на сигурно място с цигарите си, уискито си, бумагите си и шишенцето с бял прах, Джейк се върна на бюрото, включи настолната лампа и отвори „Чарли Пуф-Паф“. Погледна вътрешната страна на заглавната страница и откри, че първото издание е от 1942 година — настоящото копие бе от четвъртото издание. Погледна задната корица, но там не пишеше нищо за авторката — Берил Еванс.