Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Гагво? — попита Флахърти, като видя гримасата му. — Гагво има? Изгаж неждо да ми гажеш ли?
На човекоподобния хермелин изобщо не му пукаше за белите кръгове около очите на Флахърти и алените рози, разцъфнали на бузите му. За липсата на какъвто и да било интерес към тях помагаше и обстоятелството, че ръката на предводителя се бе приближила на опасно разстояние от автоматичния глок, висящ в кобур под мишницата му.
— Не — каза той. — Не, сай.
— Давай, гажи гагводо мизлиж, не зе здезнявай — настоя Флахърти. Той се опита да се усмихне, ала вместо това се ухили грозно, а блесналият му взор му придаваше вид на безумец. Тихичко, без да издадат и звук, останалите се отдръпнаха на почтително разстояние.
— Зигурно взичги изгаде да ми гажеде неждо; заждо не започнеж ди, друже? Да, избузнах го! Хайде, очаквам гридигада ди!
„Свършено е с мен — помисли си Ламла. — След цял живот служба на Краля ми трябваше един-единствен непредпазние поглед пред човек, търсещ изкупителна жертва, за да се простя с живота си.“
Той се огледа наоколо, за да види дали някой от останалите би се застъпил за него, след което каза:
— Флахърти, ако съм те засегнал по някакъв начин, съжа…
— О, да, зазегпа ме и ожде гаг! — извика водачът на потерята. — Знам, че жде зи бладя за днежния неузбех, но мизля, че ди жде зи бладиш бреди…
Въздухът край тях внезапно потрепери, като че ли коридорът изведнъж си бе поел въздух. Косата на Флахърти и козината на Ламла се разрошиха. Преследвачите на Джейк тъкмо понечиха да се обърнат, когато един от тях — вампир на име Албрехт, — изкрещя пронизително и побягна, при което Флахърти видя двамата непознати мъже, чиито дънки, ботуши и ризи тъмнееха от дъждовните капки. В краката им лежаха прашни торби, а на хълбоците им висяха револвери. Предводителят на преследвачите зърна ръкохватките от сандалово дърво в секундата преди по-младият да извади оръжието си от кобура с мълниеносно движение и веднага разбра защо вампирът беше побягнал. Флахърти добре знаеше кои носеха подобни револвери.
Младият стреля само веднъж и русата коса на Албрехт се издигна нагоре, сякаш разрошена от невидима ръка, след което той залитна напред, а тялото му се стопи във въздуха, изоставяйки дрехите му.
— Хайл, роби на Краля — изрече по-възрастният от двамата. Тонът му бе спокоен и непринуден, сякаш водеше съвсем обикновен разговор. Флахърти, чиито юмруци продължаваха да кървят след неуспешните му опити да разбие вратата, през която бе избягал сополанкото, нещо не можеше да се ориентира в ситуацията. Ако това бе наистина Роланд от Гилеад, както по всяка вероятност беше, то как, по дяволите, беше успял да се озове тук, че и да ги изненада в тила им? Как?
Студените сини очи на Стрелеца ги изгледаха преценяващо.
— Кой в това жалко стадо се нарича дин? Ще ни окаже ли той честта да пристъпи напред, или не? Не? — Хладният му взор продължаваше да се плъзга по лицата им, а лявата му ръка се отдалечи от ръкохватката на револвера и се доближи до ъгълчето на устата му, където бе разцъфнала саркастична усмивка. — Не? Много лошо. За мое съжаление явно в края на краищата се оказахте страхливци. Можете да убиете свещеник и да преследвате дете, но не смеете да се изправите лице в лице с един мъж. Вие сте страхливци и синове на страх…
Флахърти направи крачка напред. Пръстите на кървящата му дясна ръка докосваха дръжката на пистолета, който висеше под лявата му подмишница.
— Едо ме, Роланд, зин на Здивън.
— О, значи знаеш името ми!
— Да, дозедих зе за имедо ди од лицедо ди, а бознах лицедо ди заради усдада ди. Зъждада узда гадо на майга ди, гоядо е духала з гев на Джон Варзън, дордедо дой излее земе…
Предводителят на преследвачите извади пистолета си, докато говореше — гангстерски трик, който без съмнение бе упражнявал и използвал неведнъж. Ала въпреки че се гордееше с бързината си и левият показалец на Стрелеца продължаваше да се намира до устата му, Роланд с лекота го изпревари и първият му куршум попадна между устните на главатаря на отряда. Предните му зъби и челюстта му се разлетяха на парчета, част от които Флахърти погълна ведно с последния си дъх. Вторият изстрел проби челото му точно между веждите и водачът на потерята бе запратен към вратата „Ню Йорк / Федик“, а глокът му, чийто спусък така и не успя да натисне, падна на пода, където гръмна от само себе си.
Останалите извадиха оръжията си секунди по-късно. Еди застреля шестима — бе успял да смени патрона, с който бе повалил Албрехт — а когато отново му се наложи да презареди, се изтегли зад своя дин, както той самият го беше научил. Роланд пое щафетата и елиминира още петима, след което отстъпи зад Еди, който довърши останалите… с изключение на един.