Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Не! — изведнъж се обади Джейк. Беше потресен. — Той е нещо като изпращач. Предавател. — Момчето си мислеше за баща си и за работата му в телевизията.
Бинго! — възкликна Еди и посочи с пръст към него. Тази идея автоматично водеше до друга — в случай че Стивън Кинг не останеше жив достатъчно дълго време, за да вплете тези неща в историята си, ключът и костенурката нямаше да са налице, когато щяха да имат нужда от тях. Джейк щеше да бъде изяден от Пазителя на вратата в къщата на Дъч Хил… ако приемем, че изобщо стигнеше толкова далеч. Дори и да съумееше да избяга от чудовището от Дъч Хил, щеше да бъде разкъсан от Предците — вампирите от първи тип на Калахан, — когато стигнеше до „Дикси Пиг“.
Сузана си помисли дали да им каже за видението, което имаше, когато Мия започваше последното си пътешествие от хотела „Плаза Парк Хаят“ до „Дикси Пиг“. Намираше се в затворническа килия в Оксфорд, Мисисипи, а до слуха й достигаха гласове от някакъв телевизор наблизо. Чет Хънтли. Уолтър Кронкайт, Франк Макджий-телевизионни говорители, които повтаряха имена на мъртъвци. Някои от тези имена — като това на президента Кенеди и братята Дием — й бяха познати, ала други — като Криста Маколиф например — чуваше за пръв път. Тъмнокожата жена бе абсолютно сигурна, че името на Стивън Кинг също беше споменато. Партньорът на Чет Хънтли
(добър вечер, Чет, добър вечер, Дейвид)
беше казал, че Стивън Кинг е бил блъснат от микробус „Дояж“, докато се разхождал недалеч от дома си, и е починал при катастрофата. Според Бринкли писателят бил на петдесет и две години.
Ако Сузана им кажеше това, много неща можеха да се развият по различен начин — или изобщо да не се случат. Тя понечи да включи тази информация в разговора — едно камъче се удря в по-голям камък, който повлича два други и така се получава лавина, — когато бяха сепнати от изщракването на отваряща се врата и шума от приближаващи се стъпки. Всички мигом се обърнаха и Джейк сграбчи една оризия, докато останалите насочиха пистолетите си.
— Спокойно, момчета — измърмори Сузана. — Всичко е наред. Познавам този тип. — После се обърна към ДНК 45932, ДОМАШЕН ПОМОЩНИК, и му рече: — Не очаквах да се видим отново толкова скоро. Всъщност изобщо не очаквах да се срещнем отново. Какво става, Найджъл, стари приятелю?
Ето защо онова, което трябваше да бъде казано, остана неизречено, и deus ex machina, която можеше да се спусне в сублимния момент, за да спаси писателя, застрашен от смъртоносна среща с микробус „Додж“ през късната пролет на деветдесет и девета, си остана там, където си беше — високо над смъртните, улисани да играят ролите си в низините.
ТРИ
Според Сузана най-добрата черта на роботите беше, че повечето от тях изобщо не бяха злопаметни. Найджъл й каза, че не е успял да открие никой, който да поправи визуалното му оборудване (домашният помощник добави, че би могъл да свърши тази работа и сам, стига да имал достъп до необходимите компоненти, дискове и каквото там още му трябвало), ето защо се върнал, разчитайки на инфрачервеното си зрение, за да прибере останките от разбития (и абсолютно ненужен) инкубатор. Роботът-иконом й благодари за проявения интерес и се представи на приятелите й.
— Приятно ми е да се запознаем, Найдж — каза Еди, — но сигурно искаш час по-скоро да започнеш с ремонта, затова няма да те бавим. — Младият мъж говореше с приятен глас и прибра револвера си в кобура, но ръката му остана на дръжката. Всъщност беше малко обезпокоен от приликата между домашния помощник и вестоносеца в Кала Брин Стърджис. Онзи определено бе злопаметен.
— Не, остани — намеси се Роланд. — Може да ни потрябваш по някое време, но засега е по-добре да мълчиш. Изключи се, ако ти е угодно. — И ако не ти е угодно, се подразбираше от тона му.
— Разбира се, сай — отвърна Найджъл със звучния си британски акцент. — Можете да ме активирате отново с думите „Найджъл, трябваш ми“.
— Много добре — рече Стрелеца.
Роботът-домакин скръсти гънките си (ала без съмнение силни) ръце от неръждаема стомана пред гърдите си и замря неподвижно.
— Върнал се да събере строшените стъкла! — възкликна Еди. — Защо и корпорация „Тет“ да не продава такива роботи? Всяка американска домакиня ще поиска два — един за къщата и един за двора.
— Колкото по-малко се забъркваме с технологиите, толкова по-добре — мрачно изрече Сузана. Въпреки краткия сън, който бе успяла да си открадне до вратата между Федик и Ню Йорк, изглеждаше изтощена до смърт. — Виж докъде е стигнал този свят.
Роланд кимна към Джейк и той разказа за онова, което бе преживял с татко Калахан в Ню Йорк от 1999 година, като започна с таксито, което почти беше прегазило Ко, и завърши с безразсъдната атака на малобройния им отряд срещу армията от вампири и отрепки в „Дикси Пиг“. Не пропусна да разкаже как се бяха отървали от Черната тринайсетица, слагайки я в сейф за дългосрочно съхранение, където щеше да бъде на сигурно място до юни 2002, и как бяха открили костенурката, която Сузана им бе оставила — също като съобщение в бутилка — в канавката пред ресторанта.