Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Над тях изтрещя гръмотевица и една мълния се стрелна надолу към източника на сиянието. Една стара ела, чийто ствол бе обрасъл с мъх, пое светкавицата и се разцепи чак до основата, като двете й половини се сгромолясаха на земята с изключителна симетрия. Вътрешността на стъблото й бе обгърната в пламъци. В следващия миг Еди видя как цял облак от искри, ала не огнени; по-скоро наподобяваха блуждаещите огънчета, които понякога можеха да се видят край някое блато — се понесе нагоре към навъсените облаци. В тези искри младият мъж зърна безброй миниатюрни телца, които танцуваха вихрено, и за момент дъхът му замря — имаше чувството, че е попаднал сред мъничките феи от приказката за Питър Пан.
— Вижте ги! — възкликна Джон с благоговение. — Пришълци! Господи, та те са стотици! Как ми се иска приятелчето ми Дони да е тук, за да ги види!
Мъжът на Сузана си каза, че навярно старецът беше прав — стотици мъже, жени и деца вървяха сред дърветата под тях, запътили се към светлината, като ту се появяваха, ту изчезваха и пак се появяваха. Както си стоеше там неспособен да отклони поглед от странното множество, Еди усети как една студена капка целуна врата му и се шмугна под ризата му, последвана от втора и трета. Вятърът се бе усилил и нов облак от мънички феи се понесе нагоре, а огнените езици, ближещи превърнатото в двойна факла дърво, лумнаха с удвоена сила.
— Хайде! — извика Роланд, сграбчвайки ръката на Еди. — Всеки момент ще завали като из ведро и това дърво ще угасне като свещ. Мотаем ли се още тук, когато се излее пороят, тук и ще си останем.
— Къде… — започна младият стрелец и тогава видя. Недалеч от края на алеята, където гората отстъпваше пред камара скали, стърчащи от езерото, се намираше източникът на сиянието — прекалено ярък, за да може човек да спре погледа си на него. Неговият дин го задърпа в тази посока, а междувременно Джон Кълъм продължи още известно време да гледа като хипнотизиран пришълците, след което побърза да настигне двамата странници.
— Не! — извика Роланд през рамо. Дъждът се усилваше — студените капки, трополящи по кожата му, сякаш имаха размерите на монети. — Имаш си своя работа, Джон! Успех!
— И на вас, момчета! — отвърна им мъжът с карираната риза. Той се спря, вдигна ръка и им помаха. Светкавица проряза небето и за миг озари лицето му с ослепително синьо и най-тъмно черно. — И на вас!
— Еди, сега ще се втурнем към източника на светлината — каза Роланд. — Този портал не е останал от древните, а още от Първоначалието — и е магически, ако ме разбираш. Може да ни прехвърли на всяко място, където си пожелаем, ако се концентрираме достатъчно…
— Къде…
— Няма време! Джейк ми каза къде чрез докосването! Само ме хвани за ръката и недей да мислиш за нищо! Мога да пренеса и двама ни!
На Еди му се прииска да го попита дали е сигурен в това, ала нямаше никакво време. Стрелеца се втурна към вратата и той го последва. Те се спуснаха по склона право към Парка на светлината. Младият мъж почувства диханието й по кожата си — все едно милиони миниатюрни усти се допираха до него от всички страни. Ботушите на двамата странници затъваха в дебелия килим от листа, а вдясно от тях пламтеше разполовената от мълнията ела. Мъжът на Сузана усети мириса на смола и чу пращенето на горящата дървесина. Почти се бяха приближили до източника на сиянието. Еди успя да зърне езерото Кезар отвъд него, след което някаква огромна сила го сграбчи и го захвърли през студения дъжд към ослепителния блясък. Пред погледа му проблеснаха за миг очертанията на врата; тогава младият стрелец стисна с удвоена сила ръката на своя дин и затвори очи. Покритата с опадали листа земя изчезна под краката му и двамата с Роланд полетяха.
Седма глава
Събиране
ЕДНО
Флахърти стоеше пред вратата „Ню Йорк / Федик“ и я блъскаше като обезумял. Повърхността й бе набраздена от няколко изстрела, но както и преди тя си оставаше непреодолима бариера за преследвачите, въпреки че дрисливото хлапе явно бе успяло да я премине по някакъв начин. Ламла стоеше близо до него и чакаше гневът на предводителя да се уталожи, а останалите членове на потерята също чакаха, без да смеят да гъкнат.
Най-накрая ударите, с които Флахърти обсипваше вратата, започнаха да намаляват интензивността си. Той нанесе последния и Ламла потръпна, когато видя кръвта, капеща от кокалчетата на юмруците му.