Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Неговият дин протегна ръка и посочи към десетките легла, всяко от които бе снабдено с подобни на шлемове приспособления и сегментирани стоманени маркучи; креватчета, където само боговете знаеха колко дечица от Калите биваха полагани и съсипвани.
— Означава малък затвор или килия за изтезания — обясни Роланд.
— На мен хич не ми изглежда малък — обади се Джейк. Не можеше да каже колко точно са креватчетата, но предполагаше, че надхвърлят триста. Минимум.
— Не е изключено да се натъкнем и на по-голям, преди да сме приключили с работата си. Разкажи историята си, Сузана, и ти също, Джейк.
— Накъде ще поемем след това? — попила Еди.
— Навярно историята сама ще ни покаже — отвърна му Роланд.
ДВЕ
Роланд и Еди изслушаха с безмълвен интерес как Сузана и Джейк разказват приключенията си до момента, в който жената започна да говори за Матиесен ван Вик, който й бе дал парите си и й беше наел хотелска стая. Тогава Стрелеца попита Еди за костенурката в подплатата на торбата.
— Не знаех, че е костенурка. Мислех си, че е някакво камъче.
— Разкажи ми отново тази част — каза Роланд.
Еди се замисли, опитвайки се да си припомни (струваше му се, че това се е случило преди стотици години) как той и татко Калахан бяха отишли в Пещерата на портала и бяха отворили кутията от призрачно дърво, където се намираше Черната тринайсетица. Очакваха магическата сфера да отвори вратата, и точно така беше станало, ала преди това…
— Сложихме кутията в торбата — рече Еди, — тази с надписа „УДРЯЙ САМО В СРЕДНИЯ УЛЕИ“ в Ню Йорк и „УДРЯЙ САМО В СРЕДНИЯ СВЯТ“ — в Кала Брин Стърджис. Нали си спомняте?
Помнеха.
— Тогава напипах нещо в подплатата. Казах на Калахан и той ми рече, че… — младият мъж се замисли, — че сега не му е времето да се занимаваме с това. Или нещо подобно. Съгласих се. Май си помислих нещо от сорта, че си имаме достатъчно мистерии, за да се блъскаме и над тази. Спокойно можеше да почака. Роланд, кой, в името на Бога, е сложил това нещо в торбата, как мислиш?
— Като заговорихме на тази тема, кой е оставил торбата в празния парцел? — попита Сузана.
— А ключа? — добави Джейк. — Намерих ключа за къщата на Дъч Хил в същия парцел. Възможно ли е да е била розата? Дали розата по някакъв начин… не знам… ги е сътворила?
Роланд заумува над това.
— Според мен — каза той след малко — по-скоро сай Кинг е оставил тези знаци и сигули.
— Писателят — поясни Иди. Гой обмисли идеята, после бавно кимна. Имаше смътни спомени за нещо от гимназията, наречено „бог от машината“. Имаше си и засукан латински термин за него, ала младият мъж не можеше да се сети за него. Навярно бе зает да драска името на Мери Лу Кенопенски на чина, докато другите деца си записваха прилежно в тетрадките. Основната идея се състоеше в следното — когато някой драматург се озовеше в задънена улица, можеше да се измъкне от ситуацията с помощта на бог, който се спускаше на сцената в изрисувана с цветя каляска и спасяваше героите, изпаднали в беда. Този похват най-вероятно доставяше голямо удоволствие на по-религиозната част от театралната аудитория, която вярваше, че Господ — не тази спецефектова версия, спускана на сцената от някаква невидима за зрителите платформа, а Този, който бе на Небето — наистина спасяваше хората, които го заслужаваха. Подобни представи без съмнение бяха излезли от мода през последните векове, ала Еди бе убеден, че популярните романисти — какъвто сай Кинг щеше да стане — вероятно продължаваха да използват тази техника, само дето я вплитаха по-умело в произведенията си. Аварийни шлюзове. Карти с надпис „ИЗЛИЗАШ ОТ ЗАТВОРА“, „ИЗПЛЪЗВАШ СЕ ОТ ПИРАТИТЕ“ или „НЕОБИЧАЙНА БУРЯ ПРЕКЪСВА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО И ЕКЗЕКУЦИЯТА СЕ ОТЛАГА“. Богът от машината (който всъщност бе авторът) правеше всичко възможно да спаси героя си, за да не завърши историята с изречение като това например: „И тъй ка-тетът бе избит до крак на Джерико Хил и лошите победиха, да живее Дискордия, колко тъжно, но пък следващия път може да имат повече късмет (какъв следващ път, ха-ха), КРАЙ.“
Малки спасителни въжета като ключа. Да не споменаваме миниатюрната костенурка.
— Ако той е написал за тези неща в книгата си — рече Еди, — това трябва да е станало, след като го видяхме през 1977 година.
— Право казваш — съгласи се Роланд.
— Пък и не ми се вярва да си ги е измислил добави младият мъж. — Наистина. Той не е…
— Шарлатанин? — попита с усмивка Сузана.