Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Ламла бе достатъчно умен, за да не се опитва да стреля по двамата мъже, ето защо бе останал жив. Той вдигна гладките си, завършващи с космати пръсти, длани във въздуха. Пистолетът му си стоеше в кобура.
— Ще ме пощадиш ли, стрелецо, ако ти обещая да не воювам вече с теб?
— Не — отвърна Роланд и запъна петлето на револвера си.
— Бъди проклет тогава, чари-ка — каза тахийнът и Стрелеца натисна спусъка, а Ламла от Галий се строполи мъртъв на пода.
ДВЕ
Преследвачите на Джейк лежаха на земята като купчина дървени трупи — трупът на Ламла беше най-отпред, проснат по очи на пода. Нито един от тях не бе имал възможността да стреля. Облицованият с плочки коридор вонеше на барут, а във въздуха се кълбеше синкав дим. После се включиха пречистващите устройства — от стените се разнесе бръмчене и скоро стрелците почувстваха течението, тласкащо дима към вентилационните решетки.
Еди презареди револвера си — своя револвер, както му бяха казали — и го напъха отново в кобура. После се приближи до мъртъвците и небрежно отмести четирима от тях, за да се добере до вратата.
— Сузана! Сюз, там ли си?
Дали някои от нас — освен в сънищата — наистина очакват, че отново ще видят най-скъпия човек, дори когато той ни оставя само за минути, и то за да свърши някоя най-обикновена работа? Едва ли. Всеки път, когато любимият изчезва от погледа ни, в дълбините на сърцето си ние го смятаме за мъртъв. След като вече сме получили толкова много, разсъждаваме обикновено ние, как изобщо можем да очакваме, че няма да ни низвергнат от рая също като Луцифер заради въпиющата дързост на нашата любов?
Ето защо младият стрелец не очакваше възлюбената му да отговори, докато тя не го направи — от друг свят, отделена от него само от масивното дърво на вратата.
— Еди? Скъпи, ти ли си?
Главата на мъжа, която бе абсолютно нормална само допреди секунди, изведнъж стана прекалено тежка за шията му. Той подпря чело на вратата. Клепачите му също натежаха и Еди ги затвори. Навярно тежестта се дължеше на сълзите, понеже изведнъж бликнаха като река. Младият стрелец усещаше как се спускат по бузите му, топли като кръв. Почувства и ръката на Роланд, която докосна гърба му.
— Сузана — изхлипа Еди. Очите му продължаваха да бъдат затворени, а пръстите му опипваха вратата. — Можеш ли да я отвориш?
— Не — обади се Джейк, — но вие можете.
— Каква е думата? — попита Роланд. Погледът му се местеше от вратата към коридора с надеждата, че отрядът на Флахърти ще бъде последван от подкрепление (кръвта му се беше разгорещила, но облицованият с плочки коридор си оставаше пуст. — Каква е думата, Джейк?
Последва кратка пауза, която се стори ужасно дълга на Еди, след което двамата едновременно произнесоха думата:
— Чиссит — рекоха Джейк и Сузана.
Младият мъж не се осмели да я издума; гърлото му преливаше от сълзи. Роланд обаче нямаше такива проблеми. Той издърпа още няколко трупа от вратата (включително и на Флахърти; лицето му продължаваше да е изкривено от злобната му усмивка) и произнесе паролата. Вратата между световете изщрака, Еди я отвори широко и четиримата отново се озоваха един срещу друг — Сузана и Джейк в единия свят, Роланд и Еди — в друг, а между тях проблясваше прозрачна мембрана, наподобяваща оживяла слюда. Сузана протегна ръце, те минаха през мембраната и се появиха от другата страна, сякаш се подаваха от водна повърхност, заемаща вертикално положение.
Еди улови дланите й и позволи на пръстите й да се сключат около неговите, издърпвайки го във Федик.
ТРИ
По времето, когато и Роланд премина през портала, младият мъж вече бе вдигнал Сузана, прегръщайки я силно. Момчето вдигна глава и погледна към Стрелеца. Нито един от двамата не се усмихна. За разлика от Ко, който се бе разположил до краката на Джейк и се усмихваше и за двамата.
— Хайл, Джейк — каза Роланд.
— Хайл, Татко.
— Така ли ще ме наричаш?
Момчето кимна.
— Да, ако ми позволиш.
— Това само би ме зарадвало — рече Стрелеца. После, много бавно — като човек, който прави нещо, с което не е свикнал — той разпери ръце. Без да отделя взор от очите на своя дин, Джейк пристъпи между тези ръце, които бяха погубили толкова много хора, и изчака, докато те обгърнаха гърба му. Отдавна си мечтаеше за този миг, макар че за нищо на света не би споделил това с някого.
Междувременно Сузана обсипваше лицето на Еди с целувки.