Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Може би такъв — намеси се Люк. Изправи се, извади от туниката си сплескан цилиндър и пристъпи към Ландо.
— Мислех си, че ще можеш да ми кажеш нещо за него.
Ландо взе цилиндъра и го претегли на ръка.
— Интересно — промърмори и внимателно се вгледа в неразбираемия надпис. — Не бях виждал такова нещо от доста време. Поне не този тип. Откъде го имаш?
— Намерих го зарит в калта в блатата. Арту го засече от доста голямо разстояние, но не успя да ми каже какъв е.
— Това е въпросният предавател значи — кимна Лаидо.
— Направо е невероятно, че все още работи.
— А какво точно излъчва? — попита Хан и погледна уреда, сякаш бе отровна змия.
— Само радиовълни — увери го Ландо. — А и обхватът е доста малък, по-малък от планетарния радиус. Не е възможно да е бил използван, за да се проследи Люк дотук, ако това те тревожи.
— Знаеш ли какво представлява? — попита Люк.
— Разбира се — Ландо му го върна. — Доста стар модел късобълнов предавател за връзка с кораб. Както изглежда, заложен е преди Войната на клонингите.
— Повиквач? — изненада се Люк и го завъртя в ръцете си. — Нещо като устройството за дистанционно управление на кораба?
— Точно така — кимна Ландо. — Само че доста по-сложно. Ако корабът ти е оборудван с напълно автономна верига системи, само с една команда той ще дойде право при теб, като заобиколи всички препятствия по пътя. Някои от корабите дори могат доста умело при необходимост да си пробият път през противника с бой — поклати глава, обзет от спомени. — Понякога това е изключително полезно.
Хан изсумтя леко:
— Кажи го на флотата на „Катана“.
— Е, разбира се, че трябва да вградиш и системи за самозащита — възрази Ландо. — Но поверяването на управлението на сложните системи на кораба на десетки или дори на стотици дроиди поражда допълнителни проблеми. Полуавтоматичните системи, които използваме при транспортните и защитните кораби, тук са достатъчно безопасни.
— А в Облачния град също ли използвахте полуавтоматични вериги? — попита Люк. — Арту каза, че те е видял с нещо подобно в ръка веднага щом се махнахме от там.
— Моят личен кораб бе изцяло автоматизиран — каза Ландо. — Исках нещо, което можеше да реагира веднага, просто за всеки случай — той стисна устни. — Хората на Вейдър сигурно са го открили и са го унищожили, докато са причаквали теб, защото той не дойде, когато го повиках. Каза, че си го намерил в някакво блато ли?
— Да — Люк погледна Лея. — На Дагоба. Лея го зяпна изненадано:
— Дагоба? Където е отишъл обърнатият в тъмната страна на Силата джедай от Бпфаш?
— Точно така — кимна Люк. Стисна здраво цилиндричния предавател със странно изражение на лицето. — Това нещо сигурно е било негово.
— А може друг да го е изгубил по друго време — изтъкна Ландо. — Късовълнов предавател отпреди Войната на клонингите може да работи повече от век на нисък режим на мощност.
— Не — бавно поклати глава Люк. — Негов е, сигурен съм. Пещерата, в която го намерих, е изцяло пропита с тъмната страна на Силата. Струва ми се, че той е умрял там.
Известно време никой не проговори. Лея наблюдаваше внимателно брат си и чувстваше напрежението в мислите му. На Дагоба се бе случило още нещо, което се връзваше с новото усещане за спешност, което бе усетила, докато се приближаваха към Нклон. Люк рязко вдигна очи, сякаш прочел мислите й.
— Говорехме за контактите на Ландо с контрабандистите — каза той. Съобщението беше ясно — сега не му беше времето да пита за подробности около случилото се на Дагоба.
— Точно така — веднага поде Хан, явно и той долавяйки намека. — Искам да знам на кои от твоите заобикалящи закона приятели можеш да вярваш.
Ландо вдигна рамене:
— Зависи какво искаш да им повериш. Хан го погледна в очите:
— Живота на Лея.
Чубака, седнал от другата страна на масата точно срещу Хан, изръмжа изненадано. Ландо го зяпна втрещено:
— Шегуваш се!
Хан поклати глава и прикова поглед в очите на домакина:
— Видя колко близо до нас се движат имперските сили. Налага се да я скрием някъде, докато Акбар разбере откъде изтича информация. Но тя трябва да остане във връзка с Корускант, с други думи, най-подходящото място е някоя дипломатическа мисия, към чиито предаватели да се прикрепим незабелязано.
— А дипломатическата мисия означава кодове — тежко каза Ландо. — Съжалявам, Хан, но не познавам хакер, на когото да се доверя толкова.
— А имаш ли връзки с група контрабандисти, която от дълги години да работи с някого? — настоя Хан.
— И да му вярвам? — замисли се Ландо. — Не точно. Единственият, който донякъде се доближава, е Талон Карде — всички разправят, че е безкрайно честен в търговските си сделки.