Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Не беше възможно — намеси се Хан и застана зад Лея.
— Повърхността на Скъперник е твърде набраздена, за да може каквато и да е била машина на колела да се движи лесно по нея.
Ландо го погледна изненадано:
— Откъде знаеш за проекта?
Хан разсеяно поклати глава, погледът му обхождаше околността навън и звездното небе над тях.
— Прекарвал съм не един следобед заровен в имперските архиви, когато ти се опитваше да убедиш Мон Мотма да помогне за изграждането на Пътуващия град. Исках да проверя дали някой друг вече не е правил опит, откривайки, че не е възможно да стане.
— Много мило от твоя страна, че си си направил труда — Ландо вдигна вежди: — Ще ми кажете ли най-сетне какво става и защо сте тук?
— Може би ще е най-добре да почакаме и Люк да дойде — тихо предложи Лея, преди Хан да успее да отговори.
Ландо погледна край приятеля си, сякаш току-що бе забелязал липсата на Люк:
— А къде е той всъщност?
— Искаше да вземе един бърз душ и да се преоблече — отговори Хан и насочи вниманието си към натоварената с руда малка совалка, която се приближаваше към платформите за кацане. — Изтребителят му не разполага с особени удобства.
— Най-вече за по-дълги пътувания — съгласи се Ландо и проследи погледа му. — Винаги съм казвал, че не върви хипердвигател на такова малко нещо.
— Ще видя защо се забави — внезапно реши Хан. — Имаш ли предавател в тази стая?
— Ей там — Ландо посочи към украсен с резба дървен бар в ъгъла на стаята. — Набери централата, те ше те свържат.
— Благодаря — извика през рамо Хан, вече преполовил пътя до бара.
— Нещата са зле, така ли? — прошепна Ландо на Лея и проследи с поглед движението на приятеля си.
— Доста — призна тя. — Има вероятност звездният разрушител да е дошъл тук заради мен.
Ландо не отговори веднага, но след малко спокойно, сякаш изричаше неоспорима истина, каза:
— Дошли сте да търсите помощ. — Да.
Той си пое дълбоко дъх.
— Ще направя каквото мога, разбира се.
— Благодаря ти — кимна Лея.
— За нищо — отговори той.
Но погледът му се премести от Хан към прозореца и бурната дейност, която кипеше навън; изражението му не издаваше бушуващите в него чувства. Вероятно си мислеше за последния път, когато Лея и Хан бяха идвали при него с молба за помощ. И какво му струваше това.
Ландо изслуша мълчаливо разказа им и поклати глава:
— Не — решително каза той. — Ако има изтичане на информация, със сигурност не е от Нклон.
— Откъде си сигурен? — попита Лея.
— За вас не е обявено възнаграждение — отговори Ландо. — Вярно, че тук си имаме неколцина негодници, но те се интересуват единствено от парите. Никой от тях няма да ви предаде на Империята за забавление. Освен това защо имперските сили ще крадат моите минни къртици, ако са преследвали вас?
— Просто за да те ядосат — предложи Хан. — Искам да кажа, че не виждам някаква основателна причина да отмъкнат машините.
— Прав си — съгласи се Ландо. — Може би искат да окажат натиск върху някой от моите клиенти или просто да разстроят притока на суровини за Новата република. Както и да, не това е основното. Въпросът е, че те взеха машините, а оставиха вас.
— А откъде знаеш, че няма предложено възнаграждение за нас — попита Люк от мястото си вдясно от него.
Лея бе забелязала, че се бе настанил така, че с лазерния си меч да бъде между приятелите си и единствената врата на стаята. Явно тук се чувстваше в не по-голяма безопасност от нея.
— Защото щях да разбера, ако имаше — отговори леко сопнато Ландо. — Това, че съм станал порядъчен гражданин, не означава, че вече нямам никакви контакти с подземния свят.
— Казах ти, че ще има нужните връзки — кимна с мрачно задоволство Хан. — Чудесно. На кои от хората си имаш вяра, Ландо?
— Е… — леко избръмчаване от китката му го прекъсна.
— Извинявайте — извади мъничък предавател от декоративната си платнена гривна и натисна някакъв клавиш: — Да?
Лея не успя да чуе отговора от мястото си.
— Какъв предавател? — попита Ландо и се намръщи, — Добре. Аз ще се погрижа. Продължете проучванията — изключи предавателчето и го прибра обратно в гривната.
— Обадиха се от свързочния отдел — обясни той и се огледа. — Засекли са късовълнов предавател на много необичайна честота, който май излъчва от тук.
Лея усети как Хан до нея се напрегна.
— Какъв предавател? — попита той.