Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Микаел се поколеба за миг, но после реши да каже истината.
– Това бе важна причина. Но, честно казано, имах нужда да се махна от Стокхолм и предложението да прекарам година в Хедестад ми бе отправено в точния момент. Мисля, че така се развиха нещата. Не мога да се преструвам, че процесът никога не се е състоял. Все пак ще лежа в затвора.
Мартин Вангер кимна, изведнъж бе станал сериозен.
– Можете ли да обжалвате?
– Това няма да помогне в този случай.
Мартин Вангер погледна часовника си.
– Трябва да съм в Стокхолм довечера и нямам време. Ще се върна след няколко дни. Елате да вечеряме някой път. Много бих искал да чуя какво всъщност се е случило по време на този процес.
Те отново си стиснаха ръцете, след което Мартин излезе и отвори вратата на волвото. После се обърна и извика на Микаел:
– Хенрик е на втория етаж. Направо се качвайте.
ХЕНРИК ВАНГЕР СЕДЕШЕ на дивана в кабинета си, а на масата пред него лежаха „Хедестадс курирен“, „Дагенс Индустри“, „Свенска Дагбладет“, както и двата вечерни вестника[51].
– Срещнах Мартин навън.
– Той бърза да спасява империята – отвърна Хенрик Вангер и вдигна термоса. – Кафе?
– Да, благодаря – отвърна Микаел.
После седна, като се чудеше защо Хенрик Вангер е толкова развеселен.
– Виждам, че са писали за теб във вестника.
Хенрик Вангер бутна към него единия вечерен вестник, който бе отворен на страница със следното заглавие: „Медията, която даде на късо“. Текстът бе съчинен от колумнист, който по-рано бе работил в икономическото списание „Финансамагасинет Монопол“ и се бе прочул като специалист по ироничните унищожителни статии за всеки, който изразяваше позиция по определен въпрос или риташе срещу ръжена – феминистки, антирасисти и защитници на природата. Не подминаваше никого. Самият автор обаче никога не бе вземал отношение по някой деликатен проблем. Сега явно се бе преориентирал към критика на медиите; няколко седмици след края на процеса във връзка с аферата „Венерстрьом“ бе решил да насочи вниманието си към Микаел Блумквист, който бе упоменат със собственото си име и описан като пълен идиот. Ерика Бергер пък бе представена като некомпетентна, глупава журналистка.
„Мълвата гласи, че „Милениум“ е на път да фалира, въпреки че главният редактор е феминистка с къса пола, която се цупи по телевизията. Вестникът успя да се задържи на повърхността години наред благодарение на имиджа, който редакторската колегия успя да наложи – млади репортери, които се занимават с разследваща журналистика и разобличават престъпниците от финансовия свят. Този рекламен трик може и да минава сред младите анархисти, които искат да чуят точно това, но не и сред съдиите. В което Кале Блумквист съвсем наскоро се убеди.“
Микаел извади мобилния си телефон и провери дали Ерика не го бе търсила. Нямаше оставени съобщения. Хенрик Вангер изчака мълчаливо; Микаел внезапно осъзна, че старецът очакваше той пръв да заговори.
– Този мъж е идиот – рече Микаел.
Хенрик Вангер се разсмя, но коментарът му бе лишен от всякаква сантименталност.
– Може и така да е, но не той бе осъден от съда.
– Вярно е. А и не би могло да му се случи нещо подобно. Той самият никога не изразява каквато и да било оригинална мисъл, а само се заяжда и подбира възможно най-унизителните думи, за да забие последния пирон в ковчега.
– Сблъсквал съм се с мнозина като него по мое време. Ето ти един добър съвет, ако, разбира се, искаш да го приемеш: абстрахирай се, когато вдига пара, но помни всичко и при пръв удобен случай му го върни. Сега обаче преимуществото е на негова страна и е най-добре да си траеш.
Микаел изглеждаше объркан.
– Имал съм много врагове през годините и научих едно нещо – няма смисъл да се впускаш в битка, която със сигурност ще загубиш. За сметка на това обаче никога не бива да позволяваш на човек, който те е засегнал, да се измъкне безнаказано. Изчакай и нанеси ответния удар, когато си най-силен, макар и вече да не ти се налага да го правиш.
– Благодаря за урока по философия. А сега искам да ми разкажете за семейството си.
Микаел постави един диктофон на масата между тях и натисна копчето за запис.
– Какво искаш да знаеш?
– Прочетох първата папка с материали за изчезването на Хариет и проведените през първите дни издирвания. В документите обаче се появяват толкова много различни Вангерови, че съвсем се обърках.
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДЕСЕТ МИНУТИ ЛИСБЕТ САЛАНДЕР постоя неподвижно на пустата стълбищна площадка, вперила поглед в месинговата табелка с името на Адвокат Н. Е. Бюрман. Чак тогава позвъни. Ключалката щракна.